Въпрос: Най-щастлив съм, когато творя. Но когато предложа творбите си на света, бивам отхвърлен и падам духом. Дали е най-добре да творя заради самото творчество и да оставя другото на съдбата?
Шри Чинмой: На тринадесет или четиринадесетгодишна възраст написах стихотворение, в което се казваше: „Когато пиша стихове, съм толкова щастлив“. Докато го пишех, бях много щастлив. Но щом го показах на другите, всичката ми радост се изпари, защото те ме разкритикуваха безмилостно.Един от моите учители ми каза: „Глупчо, ако пишеш поезия, за да те хвалят хората, няма никога да станеш добър поет. Доволен ли си от постижението си, не се тревожи какво ще кажат другите. Ако трябва да им покажеш стиховете си и получаваш критики, не губи самообладание. Ти пишеш само за себе си. Пишеш, за да радваш Бог в себе си, а не околните“.
Никой няма да стане наистина велик, ако зависи единствено от мнението на другите. Днес някой ще злослови за вас заради някакво ваше действие, а утре ще ви хвали за същото. Веднъж редакторът на едно списание разкритикувал безжалостно, безжалостно – и това е меко казано – едно от стихотворенията на Тагор. След две седмици Тагор получил Нобеловата награда и въпросният редактор публикувал същото стихотворение в списанието си, възхвалявайки автора до небесата. Така съдбата на стиховете се променила фактически за една нощ!
Когато направите нещо добре, особено в духовния живот, винаги ще се намерят така наречени приятели, които вътрешно ще ви нападнат със стрелите на завистта си. Те може външно да нямат успех, но вътрешно ще изпитат злобно удоволствие, като кажат и помислят, че следващия път няма да имате добри постижения.
И така, трябва да творим само за да радваме Вътрешния Водач според своите възможности и възприемчивост. Той ни дава творчески сили според нашата вътрешна възприемчивост. Има такъв израз: „Бог в името на Бог“. Творчеството също трябва да е в името на творчеството. Самото творчество е радост и радостта ни не трябва да зависи от високомерните коментари на другите. Ако направим нещо и усещаме, че е хубаво, то трябва да скътаме радостта в себе си и да не капитулираме пред критиките на света. Единственото, от което се нуждаем и от което Бог се нуждае, е нашето щастие.
