Въпрос: Ние понякога молим Бог да зачита личното ни пространство и Той се оттегля незабавно и учтиво. После, когато Го поканим да се върне, не Го откриваме никъде. Наранили ли сме чувствата Му?

Шри Чинмой: Ние не можем да нараним Бог. Нашата небожествена част наранява божественото в нас. То се натъжава, защото небожественото не откликва на светлината. Когато сме в божествено съзнание, ние зовем: „Господи, ела, ела!“. А когато сме в небожествено съзнание, казваме: „Господи, не идвай, не идвай!“. Така своеволничим и се опитваме да превърнем Бог в свой роб. Бог никога не се обижда, но не бива да се отнасяме с Него по такъв начин.

Трябва да бъдем мъдри. Когато сме в божествено съзнание, трябва да поканим Бог да дойде и да ни даде по-голяма способност, за да можем да Го радваме повече. А когато сме в небожествено съзнание, ако сме мъдри, вместо да искаме от Бог да стои, колкото може по-далеч от нас, ще Го призоваваме: „Моля Те, моля Те, ела и ме спаси, просветли ме, за да не правя пак тази ужасна грешка“. Винаги трябва да призоваваме или да каним Бог – или да дойде да ни спаси, когато постъпваме небожествено, или да ни даде по-голяма способност да Го радваме, щом сме в божествено съзнание. Такова трябва да е отношението ни.