Въпрос: Изпитвам трудност да приема някои неща в духовния си живот.

Шри Чинмой: Още от самото начало духовността е въпрос на приемане. Духовността е приемане на живота, който Учителят предлага на ученика. Това е духовността. Когато си тръгнал по нашия път, ти си изпитал огромен стремеж и си възприел своя Гуру по един или друг начин. Сега виждаш, че твоят Гуру съвсем не е такъв. Горкият Гуру ще каже: „Не, не, аз не съм такъв“. Ти трябва да приемеш Учителя и Неговия път така, както той ти го предлага, а не както ти искаш.

След като си с нас, моля те да се гмурнеш в действителността, с която ние се опитваме да се отъждествим. С някои хора имахме злополучни изживявания. Те приеха стремежа, но не приеха проявата. Само двама или трима от тези хора са все още с нас, но не са в безопасност в нашата лодка. Безсмислено е да казвам, че не мога да бъда доволен от тях, ако не приемат пътя ни. Ако не си доволен от мен, тогава колкото и да се старая, и аз няма да съм доволен от теб. Аз те тегля или ти ме дърпаш. Такива хора страдат, но карат и нас да страдаме. Ние искаме да ги видим щастливи. Ние сме щастливи с нашият път, но ако видим, че някой е нещастен, и ние се чувстваме така.

Ако искаш да останеш с нас, бих желал да приемеш нашия път на проява така, както си приел пътя на стремежа. Те са неделими като двете страни на една монета. Те трябва да вървят заедно, въпреки че точно сега това те обърква и озадачава. С нашия стремеж ние се молим и медитираме. Организираме лекции по медитация. По различно време медитираме върху различни теми. Ако се вгледаш в лицата на учениците, ще почувстваш, че те наистина се молят и медитират. Ако проявата те смущава, моля те да почувстваш, че трябва да я приемеш заедно със стремежа като неразделна част от нашия живот.