Въпрос: Важно ли е приятелството в духовния живот?

Шри Чинмой: Някои хора се стремят към приятелството, други имат нужда от приятели, за да се веселят и развличат всеки ден. Но за теб е най-добре да постигнеш баланс. Имай малко приятели. Един-двама са достатъчни. Дори да нямаш и двама приятели, в мен ще откриеш приятел, който ще ти е повече от достатъчен. Можеш да говориш с този приятел и той ще говори с теб, докато с другите си приятели не можеш да разговаряш, ако спят или са на друго място. Дори и да са с теб, техните умове блуждаят, затова не можеш да ги наречеш приятели. Не губиш от това, че нямаш много приятели. Затова не е нужно да се отклоняваш от своя път, за да се сприятеляваш с някого, не е необходимо. Но ако си готов да станеш приятел с някого и този определен човек иска да се сприятели с теб, не бива да се страхуваш да общуваш с него. Не е хубаво да избягваш някого.

Ако учениците не общуват помежду си, въпреки че са членове на едно и също семейство, то те не трябва да забравят, че общият им корен е Бог. Източникът е Бог, Всевишният. Ако не разговаряш с някого, ти не губиш твоята реалност, нито пък той губи своята. Но ако не се опитваш да говориш на Всевишният в теб, тогава ти губиш всичко. Твоите братя и сестри, учениците, не са дошли в Центъра заради теб, нито пък ти си дошъл заради тях. И ти, и те сте дошли заради Всевишния в мен. Важното е да навлезеш дълбоко навътре и да видиш дали Всевишният се интересува от теб, или не. Дошъл си в училището, за да удовлетвориш учителя, защо трябва тогава да се безпокоиш за учениците, седящи зад теб? Това, което има значение, е каква връзка си установили с мен в своя вътрешен живот. Дори ако си най-лошият ученик и седиш зад най-добрия, ти ще бъдеш изпитан от учителя според твоите собствени достойнства. И няма значение до кого седиш. Най-добрият ученик може да вдъхнови останалите ученици, но може и да предизвика завист у тях. А може да стане така, че човекът зад теб да е несигурен. Той ще напише всичко на изпита, а после ще се уплаши до смърт. Ти му завиждаш, защото той е по-добър от теб, а той пък е несигурен, защото усеща, че ти ще го надминеш. Затова най-добре е да не се оглеждаш. Бъди отговорен само за собствената си духовност.

Тук ти си в една група. Другите може и да не общуват с теб така, както искаш, но ти все пак разговаряш с тях. Повече от това не е и необходимо. Но прекаленото общуване има лош ефект. Да предположим, че си се изкъпал и се готвиш да медитираш. Точно в този миг ти звъни твой приятел и те моли да излезете на вечеря. И ти излизаш. Но ако ти не беше толкова близък с този твой приятел, за теб щеше да е истинска благословия да медитираш.

Тук някои от учениците общуват твърде много, други пък изобщо не общуват. И не защото се страхуват да не изгубят нещо, не е от страх. Правят го, защото не смятат, че това е необходимо. Погрешно е да не искаш да се сприятелиш с някого поради чувство на превъзходство или малоценност. Но ако усещаш, че искаш само вътрешната светлина, тогава защо трябва да стоиш на повърхността? В този случай най-уместно е да имаш вътрешния приятел. Външните приятели ще те разочароват, когато имаш нужда от тях. Дори собственото ти тяло, витал и ум ще те разочароват. Веднага щом те сполети нещо, умът и разумът ти те напускат.

Твоят единствен истински приятел е вътре в теб и той няма да те разочарова.