Част V — Обединение или единство
Аз моля този Център, който е един много утвърден Център, а също и всички други Центрове, които са с мен повече от година, да почувстват необходимостта да се вслушват в моите изисквания. Моята единствена молба е да позволите на по-нисшето си същество да стане едно цяло с вашето по-висше същество. Трябва да почувствате, че това не е искане на някакво трето лице в живота ви. Молбата ми идва отгоре, по силата на моето единство с Най-Висшето. Аз идвам от по-висше ниво и ви казвам какво е необходимо да правите на по-нисше ниво. Само по този начин вие ще сте в състояние да изведете на преден план вашата истинска същност и вашата божественост.На всички Центрове казвам, че ако на външен план видя непослушание или други небожествени качества, тогава ще трябва да ме извините, ако приложа божествено наказание. Само по този начин ще постигнете много добър и много бърз напредък.
Аз не съм деспот и никога няма да бъда такъв. Но ако ме наречете върховен диктатор, не бих посмял да го отрека. Искам само да кажа, че Всевишният в мен се опитва да ви усъвършенства и това е един от начините, по които го правя. Не ви заплашвам, нито ви се заканвам. Но чувствам, че е дошло време, особено за стабилните Центрове, да постъпват абсолютно правилно. Другите Центрове, които са започнали наскоро, могат да не бързат. Но ако става дума за установени Центрове, съществуващи четири или пет години, тогава те трябва да спазват моите изисквания.
Миналата събота в Ню Йорк дойдоха ученици от по-отдалечени Центрове. В района на Ню Йорк има около четиристотин ученици. За моя изненада на нашето събиране дойдоха само двеста от тях. Бях наистина възмутен. Това наше празненство не беше обикновено, то бе предлагане на нашия стремеж. Човешкото в мен се почувства тъжно и нещастно просто защото учениците не установиха своето единство с мен. Винаги съм казвал, че моят успех и вашият успех са абсолютно едно и също нещо. Ако не можете да почувствате това нещо, ако смятате, че моят успех си е мой, а вашият успех си е ваш, тогава добре. Какво мога да сторя? Но когато бащата е постигнал успех в определена област, не е ли нужно всички в семейството поне да отидат и да го поздравят за това? Но не, моите духовни деца гледат телевизия, четат вестници или ходят на гости. Реших да накажа тези непослушни ученици. Но само след половин час състраданието в мен надделя над справедливостта. Какво мога да сторя?
Когато аз правя нещо на земята, моля ви също и вие да правите нещо, за да може вашето постижение и моето постижение да станат едно цяло. Тази вечер вие ме забавлявахте. С най-дълбока искреност ви казвам, че за мен това забавление, което ми предложихте, това ваше постижение бе равносилно на най-дълбоката ви медитация. В него аз открих нещо. Какво? Вашето единство с него, с нея, с всекиго. Такова нещо вие не можете да постигнете и в най-проникновената си и силна медитация. С такъв вид самадхи няма да можете да установите единство. Но тук вие ми предлагате вашето единство чрез комедията – чрез веселие и забавление. Единството трябва да се установи във всеки план на съзнанието.
Тук всички вие сте ученици – братя и сестри. Вие трябва да удовлетворите учителя или като медитирате с цялата си душа, или като предлагате на учителя своята душевна признателност, или като правите нещо друго, което ще му хареса. Ако ме удовлетворите по един начин, бъдете сигурни, че аз ще ви удовлетворя по десет начина. Но първо вие трябва да ме приемете. Трудността е в това, че някои от по-новите ученици не ме приемат. Ако бяха ме приели, те щяха да идват незабавно всеки път, когато се събираме. Няколко пъти имахме много специални събирания, а тези ученици знаеха най-малко единадесет дни преди това. Доста хора се трудиха усилено, за да организират това толкова грандиозно представление. Но много ученици не дойдоха на срещата. Те гледаха телевизия или отидоха на гости при приятели.
Някои от вас са дошли тук тази вечер от далечни Центрове. Защо? Какво ви води тук? Вашата любов. Вашето единство. Хората, дошли от най-отдалечените щати, заслужават моята най-душевна признателност и уважение. Вие показвате какво представлява единството.
Някои членове на местните Центрове или изобщо не дойдоха, или дойдоха, но успяха да останат само няколко минути. Те нямаха никаква истинска необходимост да си тръгнат, но го направиха. А можеха да дойдат и да прекарат няколко часа в медитация с нас; ала не, те не го правят. Те трябва да вършат нещо друго. Смятат, че е под достойнството им да общуват с всеки срещнат. Но точно тук те допускат сериозна грешка. Когато можете да общувате с вашите братя и сестри ученици, само тогава ще настъпи вашето осъзнаване.
Някои от моите ученички обичат да говорят за „освобождаването на жените“. Освобождението е нещо изключително хубаво. Напълно съм съгласен, че ние имаме нужда от освобождение. Но духовното освобождение е нещо, което повечето от вас пренебрегват. За вас това означава да се освободите от съпрузите си или от мъжете във вашето семейство. Но искам да ви кажа, че истинското освобождение не е в това. То е освобождение от разделението. Да се разделиш със съпруга си не е никакво освобождение. Няма освобождение и в това да си разделен с брат си, баща си или друг мъж от семейството. Разделянето и освобождението не вървят заедно. Ако наистина искате освобождение, тогава не отделяйте себе си от Реалността на Единството.
Ако искате да се разделите с нещо, скъсайте с невежеството, което всъщност ви дели от вашите братя, съпрузи и родители. Освобождаването от невежеството е истинското освобождаване, а не това, което ви разделя с този или онзи човек. Ако вие сте наистина освободени от невежеството, тогава нито едно човешко същество не може да застане на пътя ви. Тогава мъжкото и женското няма да съществуват, всеки ще бъде неутрален. Всеки отива към единствената Цел и тази Цел, Бог, не е нито от мъжки, нито от женски пол. Затова в нашата индийска философия Веданта ние не наричаме Бог нито „Той“, нито „Тя“. Ние казваме: „Това си Ти“.
