Въпрос: Какво трябва да е нашето отношение към нестремящия се свят?

Шри Чинмой: Знаем, че наистина е трудно сами да постигнем дори и малък напредък в духовния живот, в своя вътрешен и външен живот. Следователно трябва да имаме безкрайно търпение, за да видим и малката промяна в човешката природа, или иначе казано в човечеството като цяло. Не трябва да губим търпение. Само защото нашите съседи и приятели не следват духовния живот, това не означава, че и ние трябва да се откажем. Трябва да знаем, че някога – или в този живот, или в предишни прераждания – ние също сме били като тях, може би дори и по–зле. Трябва да се опитваме да помагаме на хората с идеята, че и ние също не сме имали стремеж, били сме недуховни, но след това по нечия Милост или с помощта на някои хора на земята ние сме станали духовни. Сега може би не сме съзнателни за това кой всъщност ни е помогнал. Но е имало някой, който ни е помогнал в нашето духовно пътешествие, във вътрешното ни пробуждане. Затова ние също ще се стараем да вдъхновяваме хората. Ако и един човек се вдъхнови от нас, това ще е достатъчно.

Бавно и постепенно броят на търсещите ще расте. Сега нощта управлява света. Но ще дойде ден, когато светът ще бъде управляван от Светлината, защото светът е произлязъл от Светлината. Някои хора са съзнателни за това, че Светлината съществува, докато други не са. На тези, които са несъзнателни, ще им е нужно доста време, докато стигнат до Целта. Тези, които вярват в Светлината, ще напредват към Целта по-бързо.

След като човек е практикувал духовни дисциплини двадесет години или дори няколко прераждания, той осъзнава Бог. След това осъзнаване човек принася в жертва духовните си постижения. Осъзналата Бог душа жертва своите постижения, като слиза в света на страданието в човешко тяло, за да работи за човечеството. Погледната от човешка гледна точка тази постъпка е една огромна жертва. Но в духовен аспект не съществува саможертва. Кой и за какво се жертва? Бог постоянно жертва Себе си за нас, в нас и чрез нас.