Въпрос: Когато сме във външния свят, трябва ли открито и свободно да говорим за своя духовен живот, или да пазим това само за хора, които се стремят?

Шри Чинмой: Ако говорите за своите вътрешни преживявания, ще си създадете трудности. Почвата трябва да е плодородна. Ако хората са прями и искрени, тогава разговорът ви ще е плодотворен. В противен случай те ще имат пълното право да ви разберат погрешно и да ви се подиграят. Вие може да не обръщате внимание на това, че някой ви се присмива, но човекът, който не е извлякъл полза или не се вдъхновил от този разговор, за съжаление може да се опита да попречи на вашето собствено вдъхновение и стремеж. Затова ще трябва да използваме своята мъдрост и да кажем, че този човек също е дете на Бог; нека моментът на неговото пробуждане да дойде в избрания от Бог Час. Не е наша работа да го събуждаме. Когато някой е готов и плаче за по-извисен живот, тогава ние трябва да го събудим от съня, наречен невежество.

Ако дадете банкнота от хиляда долара на едно дете, то ще я скъса. За него тези пари нямат никаква стойност. Но един възрастен човек ще знае ценността на тези пари. По същия начин, когато споделяте вътрешните си преживявания с един стремящ се, с търсещ, той ще извлече полза от това, защото знае колко трудно се постига вътрешното преживяване. Тези, които наистина плачат за по-висшия живот, са хората, с които трябва да споделите преживяванията си.