Въпрос: Как може една осъзната душа да прояви себе си?

Шри Чинмой: Осъзнатата душа е като опитен катерач. Той е изкачил дървото и има способността да остане на най-горните клони или да слезе долу и да докосне основата на дървото. Подсъзнателният ум е основата на дървото, а над него са физическият ум, интуитивният ум, просветленият ум, висшият ум и свръхумът. Една осъзната душа навлиза в най-висшето ниво на съзнание благодарение на своето вътрешно осъзнаване. После тя отново трябва да слезе в подсъзнателното ниво на учениците, за да се прояви. Ако през цялото време живееш на върха на дървото, ти не можеш да осъществиш Божията Мечта на земята. Дървото е завършено, то е цяло, защото има корени, има ствол и клони, има листа, плодове и цветове и всички останали различни членове на семейството. Осъзнатата душа навлиза в Най-Висшето и отново трябва да се върне в най-нисшето, което е в нейните духовни ученици, за да работи за трансформирането на тяхната природа и за проявлението на Бог. Без проявление душата е недовършена.

Има много индийски духовни Учители, които са приели живота, но има и такива, които са отричали света и не са се интересували от него. Те са искали собственото си осъзнаване на Аза и когато са го получили, са се сбогували със света. Тези, които са приемали света, казвали така: „Светът е вътре в мен. Как може аз да съм съвършен, щом светът все още е несъвършен?”. Докато на земята не изгрее пълното съвършенство, Прозрението на Бог не е проявено. Божието Прозрение може да се превърне в реалност само когато съзнанието на земята е напълно трансформирано. За да стане това, човек трябва да се стреми – физически, витално, умствено, психически и духовно. Затова не бива да отричаме тялото. Индийските духовни Учители, които изобщо не са се грижели за тялото, казвали така: „Медитирай, остани в другия свят, осъзнай Бог и после напусни тялото”. Но ако обичаш Бог и ако наистина искаш да Му служиш, тогава тук на земята е златната възможност да Го проявиш и да Го осъществиш. Ако получиш осъзнаването си и кажеш на Бог: „Не искам да работя за Теб. Уморен съм, изтощен съм, напълно изтощен, сега искам да си почина”, Бог може и да ти позволи да си починеш. Но когато става дума за един истински божествен герой, той ще заяви: „Доста се потрудих, но сега искам да предложа плодовете на своето осъзнаване на целия свят”. И тогава Бог ще каже: „Работи тук. Направи го”.

Нашият път е път на приемането. Приемане на какво? Приемане на материалния свят. Докато действа в материята, Духът трябва да пее песента на Безсмъртието. Материалният и духовният живот трябва да вървят ръка за ръка. Материалният живот може да бъде усъвършенстван само като слуша вътрешните повели на душата. Трябва да приемаме света такъв, какъвто е, но не бива да мислим, че той е изпълнил своята задача. Не. Тъкмо обратното. Трябва сериозно да работим за земното съзнание. Трябва да го освободим от ограниченията, несъвършенствата, робството и невежеството.