Част I — Духовна сила, окултна сила и сила на волята

Духовна сила, окултна сила и сила на волята¹

Духовната сила е простор. Окултната сила е бързина. Силата на волята е готовност.

Духовната сила казва на търсещия: „Вечността е на твое разположение”. Окултната сила казва на търсещия: „Тук, тук и сега”. Силата на волята казва на духовната и на окултната сила: „Ние сме приятели. Вие и двете сте съвършено прави, затова бих искала да ви помогна, да ви служа, да ви проявя и да ви осъществя по ваш собствен начин”.

Духовната сила е морето. Окултната сила е реката. Силата на волята е течението на реката и спокойствието на морето.

Духовната сила е себеосъзнаване. Окултната сила е самоувереност. Силата на волята е самопознание.

Бавно, сигурно и безпогрешно духовната сила вътре в нас расте, докато накрая достигне местоназначението си. Окултната сила бързо, динамично и изненадващо достига целта. Тя има скоростта на елена. Той тича силно и бързо достига своята цел, но това не е крайната цел. Силата на волята притежава преданост и посветеност. Тя е отдадена на окултната сила, но в същото време е отдадена и на духовната сила. Със своята посветеност и преданост силата на волята достига своята цел. Можем спокойно да кажем, че силата на волята действа като предано куче.

Търсещият, който доста е напреднал в духовния живот, ни казва, че използва духовната сила, за да се изкачва високо, по-високо, най-високо. Напредналият търсещ ни казва, че използва окултната си сила, за да тича бързо, по-бързо, най-бързо. Търсещият, който има огромна сила на волята и е прелива от тази сила, зарежда с енергия търсещия с духовна сила и търсещия с окултната сила. Ролята на такъв търсещ с изобилна сила на волята е да помага на другите двама.

Духовната сила почти шепнейки ни казва, че правото е мощ. Ако имате божественото право, вътре в него ще усетите божествената сила. Ако имате това право, тогава използвайте своята сила. Окултната сила смело ни казва, че силата е право. Ако имате някаква способност, това е ваше право. Окултизмът е прост. Но търсещият с огромната сила на волята ще ни каже, че плачът на Майката Земя е нейната сила, а усмивката на Небесния Баща е Негово право. Ние имаме нужда само от една сила и това е вътрешният плач на Майката Земя. Нуждаем се само от едно право и то е усмивката на Бащата Небеса.

Как да придобием духовната сила? Чрез себеотдаване, постоянно себеотдаване. Как постигаме окултната сила? Чрез себеизучаване. А как придобиваме силата на волята? Придобиваме я чрез себеутвърждаване. Какво даваме чрез себеотдаването? Ние даваме това, което имаме, и това, което сме. Това, което притежаваме, е любовта на Бог; това,което сме, е загрижеността за човечеството. Какво научаваме от себеизучаването? Ние искрено изучаваме своите способности и неспособности. Изучаваме неспособностите си, за да ги трансформираме в способности, а способностите изучаваме, за да ги направим напълно съвършени. Какво утвърждаваме чрез себеутвърждаването? Утвърждаваме себе си. Но това не прилича на себеутвърждаването на Юлий Цезар, който заявил: „Дойдох, видях, победих”. Това е нашето божествено себеутвърждаване: „Дойдох в света, обичах всички човешки същества и установих своето неразделимо единство с тях“.

Ако използваме правилно духовната сила, тогава тук на земята ще можем да живеем в Реалността на Безсмъртието. Ако използваме правилно окултната сила, тогава Всеобщата Действителност винаги ще е на наше разположение. Нищо не ще може да се скрие от взора на окултиста. Всичко в творението моментално ще бъде достъпно за окултиста.

Ако използваме неправилно духовната сила, ще бъдем изключително, изключително жалки в духовния живот. Случвало се е понякога напреднали търсещи след неправилно използване на духовната сила да стават много по-слаби в стремежа си, отколкото са били в самото начало на своето духовно пътешествие. По същия начин, ако един окултист неправилно използва окултната си сила, тогава той напълно ослепява в духовния живот. Тази слепота не е физическа – тя е една много по-сериозна слепота. Тя е изгубване на вътрешното зрение на окултиста. Този търсещ повече няма да е в състояние да вижда истината. И още по-лошо: когато окултната сила се използва неправилно, накрая тя идва и атакува окултиста. При духовната сила, ако някой я използва неправилно, то той може понякога да избяга от атаките на тези неправилно употребени сили; но когато става дума за окултна сила, накрая тя се връща, атакува и наказва човека, който я е използвал неправилно, човека, който някога си е служил с тези сили и те са били на негово разположение.

Какво можем да направим със силата на волята? С тази сила ние можем да се отъждествим с творението на Бог; можем да се отъждествим с Реалността на Бог. Силата на Волята е съзнателно отъждествяване с реалността, която съществува, или с действителността, която ще разцъфне. Всеки човек има определено количество сила на Волята. Тази сила може също да бъде развита така, както развиваме мускулите си. Докато я развиваме обаче, трябва да знаем дали ще я използваме само за да изградим в себе си храма на истината, храма на светлината и мира, храма на насладата. Ако това е нашата цел, тогава силата на волята винаги ще е готова да ни помогне, да ни изгради, да ни оформи в абсолютното съвършенство. В противен случай тази сила може да бъде истинска пречка в нашия духовен път.

Духовната сила с безпогрешни думи ни казва: „Аз съм. Аз вечно съм”. Окултната сила безпогрешно ни казва: „Аз мога. Аз мога незабавно”. Силата на волята безпогрешно ни казва: „Аз се наслаждавам. Аз се наслаждавам божествено, аз върховно се наслаждавам. Наслаждавам се не по човешки начин, а по един божествен, един върховен начин”.

Въпрос: Бихте ли ни казали нещо за духовното си учение?²

Шри Чинмой: Моето учение е, че не пренебрегваме тялото и не пренебрегваме душата. Нуждаем се от душата, за да осъзнаем най-висшата, абсолютната Истина; нуждаем се от тялото, за да проявим най-висшата, абсолютната Истина. Тялото е храмът, а душата е олтарът. В духовния живот отдаваме значение на физическата подготовка, но отдаваме значение и на душата. За пълното осъзнаване и за пълното проявление ние се нуждаем и от двете – душата за пълното осъзнаване и тялото за цялостното проявление.

Въпрос: Как да придобием духовна интензивност?

Шри Чинмой: Това, което поддържа живота ви тук на земята, е вашият дъх. Всеки път, когато вдишвате, вие усещате необходимостта от дишането. Задържите ли дъха си за десет секунди, ви се струва, че ще умрете, а щом вдишате отново, чувствате в дъха си огромна вътрешна и външна интензивност. Когато вдишвате, старайте се да си внушите, че този дъх съществува единствено защото в него са Животът, Светлината и Реалността на Всевишния. Ако можете да чувствате присъствието на Светлината и Любовта на Всевишния във всеки жив дъх, ако можете да усещате, че Всевишният въплъщава вашия жив дъх, то любовта ви към Всевишния неизбежно ще нарасне.

Трябва да чувствате, че Всевишният е Източникът на вашия жив дъх, и винаги да се опитвате да стигнете до Източника. Ако можете постоянно да се стремите към това, ще усетите как интензивността излиза начело в живота ви на стремеж. Трябва винаги да плачете за свободен достъп до Източника. Когато сме съзнателни за Източника и живеем в Източника, ние ставаме съвършени инструменти на Всевишния.

Въпрос: Какво е мнението ви за теософията и спиритизма?

Шри Чинмой: Нямам нищо против теософията; тя помага на търсещите по свой начин. Само че ние знаем, че има нещо много по-дълбоко, което теософията не може да докосне. Теософията на мадам Блаватска и Ани Бесан не е погрешна. Но трябва да знаем дали те са наистина осъзнали Бога души.

В „Тайната доктрина” на мадам Блаватска, а също и в някои от произведенията на Ани Бесан, те са уловили известна част от истината. Но тази истина не идва пряко от най-висшите нива на съзнанието. Тази истина се е родила във виталния свят и оттам са и нейните изрази и форми. Аз не казвам нищо против това, което те предлагат. Но в същото време трябва да знаем, че истината, която те ни предлагат, е различна от истината, която идва от един духовен Учител, навлязъл в нивото, наречено Сат-Чит-Ананда: Съществуване-Съзнание-Блаженство. Това ниво е безкрайно по-високо от нивото, до което теософията се е приближила или е достигнала.

Има огромна разлика и между духовността – истинската духовност, каквато е Йога – и спиритизма. Спиритизмът борави с медиуми, а също и с духове от виталния свят или витални същества, които не са в чиста връзка с душата или с вътрешното същество. Ако твърде много се интересуваме от спиритизма, ние отдаваме прекалено значение на съществата, които се движат във виталния и други светове, които въобще не са просветлени. Те само плашат, заканват се, карат се и се бият. Те задоволяват някакъв вид любопитство, както и едно разрушително качество в човешката природа.

Въпрос: В митологията има много богове и богини. Те различни същества ли са в различните култури или са едни и същи същества с различни имена?

Шри Чинмой: Те са различни същества, не са едни и същи. Но могат да имат подобни качества. Подобно е, когато казваме за някой голям американски поет: „Той е Шекспир на Америка”. По същия начин нашата индийска богиня Сарасвати може да бъде сравнена с Атина Палада. Тя не е същата личност, но след като има подобни качества, можем да ги сравним. И все пак тя не е същата богиня.

Въпрос: Как можем да бъдем съзнателни за душата?

Шри Чинмой: Чрез вашата дълбока молитва и медитация. Веднъж щом видите душата, ще можете да я виждате във всичко. Точно сега да се види душата не е лесно нещо. Сега вие учите, чакате резултатите от магистратурата си. Ако едно дете от детската градина ви попита за университета, може да се опитате да му обясните, но ще е трудно. По същия начин с ума си вие ме питате за душата и аз с ума трябва да ви отговоря. Ние се опитваме да формулираме някои идеи с ума, но в действителност това трябва да бъде разбрано с помощта на собственото вътрешно пробуждане, на вътрешния опит на човека. На въпросите може да се отговаря, но ако навлезете дълбоко навътре, в процеса на своето собствено духовно разбуждане ще откриете самите отговори.

Въпрос: Когато умрем, губим ли целия постигнат напредък и трябва ли да започнем от самото начало в следващото си прераждане?

Шри Чинмой: Не, нищо не се губи. От света на душите вие идвате на бойното поле на света, за да се борите срещу съмненията, безпокойствата, раздразнението и всичко друго, което е небожествено. Но в този живот вие все още не сте проявили подобаващата победа на Бог тук на земята. Не сте установили божествената победа на земята. Затова с направените постижения ще се върнете в света на душите, за да си починете за известно време. Вие идвате в света и изигравате своята роля. После, също както в играта, се изморявате и отивате да починете. След 5, 10 или 12 години ще се върнете тук обратно и ще продължите играта. Вие може да не си спомняте, но вашата душа помни колко е осъзнала тук. Значи с тези постижения отново ще започнете пътешествието си. Нищо не е изгубено. Да предположим, че в този живот сте получили капка Мир, Светлина, Блаженство. В следващия живот ще започнете с тази капка Истина. От един долар стигате до три, а после и до пет долара.

В духовния живот по същия начин отиваме от малко Светлина към повече Светлина. Когато започваме пътешествието си, не можем да медитираме даже и пет минути. После, след два-три месеца или след години, без никаква трудност можем да медититаме и по два часа. Всеки път, когато дойдем в света и се стремим, увеличаваме своята божественост. После идва време, когато осъзнаваме най-Висшето. В този момент нашето вътрешно съзнание и вътрешната ни радост стават безкрайни. Един духовен Учител, ако е истински духовен Учител, борави в своето вътрешно съзнание с безграничната Светлина и с безграничния Мир. Външно никой не знае това, нито пък го оценява. Сега аз притежавам безкрайния Мир, Светлина и Блаженство. Но ако отида в магазина и искам да платя за храната с Мир и Светлина, продавачът ще ме изгони. От друга страна, в този свят всеки може да дава и да получава. Учителят иска да получи вашия стремеж; той иска да види дали сте искрени и дали искате да получите неговата Светлина. Даването е взаимно. Вие ми давате това, което имате – своя стремеж; аз ви давам това, което имам – своето осъзнаване.

Въпрос: Как можем да се научим да чуваме вътрешната музика?

Шри Чинмой: Това става само чрез постоянна молитва и медитация. Трябва душевно да се молим на Бог да ни дари със Светлина, изобилна Светлина, за да можем, когато се гмурнем дълбоко навътре, да чуем Неговото послание, без то да бъде заглушавано от съмненията на нашия ум. Колкото по-надълбоко можем да се гмурнем, толкова по-скоро нашият съмняващ се ум ще ни напусне завинаги. Това означава, че чрез молитвата можем да чуем наставленията на душата, наставленията, които въплъщават изначалната музика в чистота, в Светлина и Наслада.

Понякога, ако търсещият няма много чистота, той се чувства като просяк, когато се моли. Затова и не иска да продължава с молитвите. Но ако медитира, търсещият има друго усещане. Той чувства, че притежава Източника и медитира върху Източника, без да смята себе си за просяк. Той казва на Източника: „Ти ме изпрати тук, за да направя нещо за Теб сега. Чувствам, че е крайно време да дойдеш и да действаш в мен и чрез мен. Бъди добър, извади на преден план способностите, които въплъщавам, за да Те задоволя, да Те проявя и да Те осъществя”.

Ако търсещият не може да се моли правилно, божествено и душевно, или ако неговият съмняващ се, изпълнен с гордост ум се намесва и не иска да се чувства като просяк, тогава нека той призове Бог така, както принцът призовава краля. Или така, както синът призовава бащата да стори необходимото. Това става чрез медитация.

Част II — Небесното Прозрение и земната действителност

Небесното Прозрение и земната действителност³

Небесното Прозрение и земната действителност. Велико е Прозрението на Небесата – земната действителност я цени, възхищава ѝ се и я обожава. Действителността на земята е добра – Небесното Прозрение я харесва, обича я и я прегръща. Небесното Прозрение е дългът на Бог – вечното разширяване. Земната действителност е Красотата на Бог – безкрайното проявление. Небесното Прозрение казва на търсещия, че той се нуждае само от едно нещо и това е просветлението – освобождение от мрежите на невежеството. Земната действителност казва на търсещия, че той има нужда само от едно нещо и това е преобразяването – пълна трансформация на неговата човешка природа.

Когато плачът на ограниченото израсне и заблести в усмивката на Безграничното, ние наричаме това освобождение. Трансформация наричаме преобразуването на тъмнината на тялото в светлината на душата. Освобождението касае цялото същество. Трансформацията е основно за физическата природа, свързана със земята. Просветлението е свързващата нишка между освобождението и трансформацията.

Когато човек се освободи, той усеща и знае, че има един друг свят, където може да си почине; когато човек е трансформиран, той чувства, че тук, тук на земята той трябва да прояви Абсолютния Всевишен. Когато човек е освободен, той усеща, че е работил много усилено и е крайно време да си почине в едно друго ниво на съзнанието. Когато е трансформиран, когато външното му същество е преобразувано от светлината, той чувства, че има златната възможност да бъде един съвършен инструмент на Бог тук на земята.

Когато човек се освободи, той усеща и знае, че има един друг свят, където може да си почине; когато човек е трансформиран, той чувства, че тук, тук на земята той трябва да прояви Абсолютния Всевишен. Когато човек е освободен, той усеща, че е работил много усилено и е крайно време да си почине в едно друго ниво на съзнанието. Когато е трансформиран, когато външното му същество е преобразувано от светлината, той чувства, че има златната възможност да бъде съвършен инструмент на Бог тук на земята.

В лишеното от стремеж човешко същество Прозрението на Небесата не може да остане дори и секунда. За земната действителност също е почти невъзможно да остане вътре в нестремящия се човек. Но тъй като човешките същества остават на земята, нейната действителност, поради безграничното си състрадание и безкрайното си търпение остава в тях. В стремящите се хора Небесното Прозрение намира единствения начин за разкриване на Бог. И именно в тях земната реалност открива своята цел, своята единствена цел: проявлението на Бог тук на земята.

В началото на своето духовно пътешествие търсещият казва на Небесното Прозрение: „Всичко, което съм, е от Теб. Всичко, което имам, е от Теб – това е Твоята Светлина, Твоята Наслада, Твоята Тишина и Твоят Звук”. В края на своето пътешествие търсещият казва на земната действителност: „Всичко, което съм и което притежавам, е за теб – безкрайно търпение, безкрайно състрадание, безкрайна прошка”.

Небесното Прозрение казва на търсещия, че ако той знае как да повярва, то ще го направи съвършен инструмент на Абсолютния Всевишен. Земната действителност казва на търсещия, че ако той може да се вслуша в повелите на своя вътрешен Водач, тя ще го направи съвършен инструмент на Абсолютния Всевишен. Искреният търсещ знае как да повярва и ще го направи. Той знае как да слуша и ще послуша наставленията на своето най-вътрешно същество – душата, прекия представител на Всевишния.

Небесното Прозрение е като цвете, което израства лист по лист вътре във всеки търсещ. Земната реалност е плодът, който се появява в края на извисяващия се стремеж във вътрешния свят и на душевната посветеност и преданото безкористие във външния свят. Всеки търсещ дълбоко в себе си притежава Небесното Прозрение и Земната реалност. Небесното Прозрение в търсещия започва пътешествието. Ако търсещият започне своето пътешествие със земната действителност, той ще направи огромна грешка. Небесното Прозрение е дървото на съзнанието. Търсещият трябва да изкачи това дърво и само тогава ще може да сподели плода на тази действителност с целия свят.

Небесното Прозрение навлиза в нас, когато затворим вратата на съмняващия се, разпитващ и подозиращ ум и отворим вратата на обичащото, състрадателно сърце-единство. Когато използваме своята неотстъпваща воля, за да видим лицето на истината и да израстем в самата истина, земната реалност ни приема като напълно свои. Когато плачем в най-чистите кътчета на сърцата си, Небесното Прозрение ни отговаря. Когато се усмихваме на морето- невежество, което залива човешкия свят, тогава земната реалност ни прегръща.

Небесата са прозрение, земята е реалност. От друга страна, земята е прозрение, а Небесата са действителност. Небесата са семето, земята е плодът. Когато гледаме на Небесното Прозрение като на семе, виждаме, че то е инициаторът. А когато погледнем към плода, който ще предложи своите семена, разбираме, че земната действителност е инициаторът. Днес семето е прозрението, а плодът е реалността. Утре същият този плод ще разкрие прозрението, а семето ще бъде просветлената и осъществена действителност.

Въпрос: Страданието засилва ли вътрешния глад на човека?⁴

Шри Чинмой: Когато вътрешният глад се засилва чрез страдание, аз ви казвам, че такъв глад не трае дълго. След кратко време този глад ще бъде утолен и после отново ще навлезете в живота на невежеството и незабавно ще бъдете атакувани от много повече страдания. Истинският глад постоянно нараства чрез вътрешната радост и вътрешното удовлетворение. В такъв момент вие постоянно надминавате себе си.

Когато човек страда, Бог става реален за него. Има много атеисти и за тях Бог не съществува. Но когато децата им се разболеят и положението е критично, те незабавно призовават Бог или Светлината, или някаква Сила. И ако някой близък премине отвъд завесата на Вечността, тогава те чувстват, че е време да призоват някаква по-висша Сила, по-висша Светлина, нещо, което те не притежават и идва от някъде другаде. Призовават нещо и това нещо е Бог. Те са отявлени атеисти, изобщо не вярват в Бог. Но в такъв момент Бог се появява само защото те страдат. В мига, в който страданието им приключи, животът-изкушение или животът-невежество ги улавя и те забравят за Бог.

Затова, ако трябва да стигнем до Бог чрез страданието, то накрая при нас идва изкушението и ни отдръпва. Ако чувстваме, че трябва да отидем при Бог страдайки, като си счупим ръцете или си отсечем краката, правим ужасна грешка. Положителният начин да се достигне Бог е чрез любовта и радостта. Ще бъдем радостни, ако постоянно обичаме Бог. И понеже сме радостни, ние Го обичаме. Ако искаме да засилим вътрешния си плач, трябва повече да обичаме Бог и трябва да бъдем радостни, вътрешно и външно. Нашата любов към Бог се засилва чрез постоянната жизнерадостност. Ако постоянно сме в меланхолично настроение, няма да напредваме. Така ние само се опитваме да привлечем съчувствието на света и да бъдем обект на съжаление. Но това не е начинът. Правилният начин е винаги да изпитваме спонтанна радост. От Насладата ние идваме в света, в Насладата ние израстваме и накрая, когато нашето пътешествие приключи, в Насладата се оттегляме. Ето това е нашата философия.

Радост и благоразположение не означава живот на удоволствията. Не! Това е осъзнаване на нашата вътрешна божественост. Когато сме щастливи, когато сме истински щастливи, тогава наистина напредваме. Човек може да напредва чрез страданието, но преди това той проклина Бог: „Той е щастлив, тя е щастлива, всички са щастливи. Как така само аз страдам?”. Затова преди действително да заплачем за светлината, ние много често разбираме неправилно Бог, критикуваме Го и Го упрекваме. Но когато сме щастливи, ние не критикуваме Бог. Напротив, показваме нашата благодарност. Той ни е направил щастливи, докато има много други хора, които все още са нещастни, защото се търкалят в удоволствията на невежеството. Когато се превърнем в едно щастливо сърце, ние се движим напред, ние се гмурваме дълбоко навътре, ние летим. В такъв момент напредваме значително. Напредъкът е в движението и това движение идва само когато сме радостни и сме се превърнали в радост.

Въпрос: Духовността не е ли начин да избягаме от своите проблеми и трудности?

Шри Чинмой: Само защото светът е пълен с трудности ние нито се предаваме, нито се самоубиваме. Това, което трябва да правим, е да обръщаме повече внимание на духовния живот. Нашият път е път на приемането. Ние ще приемаме външния живот по един нормален начин, но също така ще правим нещо, което повечето хора не правят, а това е да обръщаме пълно внимание и на вътрешния живот. Истинската духовност изисква приемане на живота такъв, какъвто е. Ние не отричаме пречките, но те трябва да бъдат преодолявани. Не казвам, че трябва да ги пренебрегваме или да бягаме от тях. В никакъв случай. Но съветът, който аз давам, е да сваляме светлина отгоре и само тогава ще можем да преодоляваме тези външни пречки. Ние не ги отбягваме и не се страхуваме от тях. Ние не се опитваме да избягаме от тежката действителност. Но ако знаем, че има лекарство, което може да излекува болестите, съществуващи от векове, ако сме мъдри, ще вземем лекарството. И това лекарство е вътрешната светлина.

Въпрос: Ако някой иска да стане добър човек, това форма на стремеж ли е?

Шри Чинмой: Разбира се. Но ако искаме да бъдем наистина добри хора, нашата доброта трябва да идва не от чувството за морал, а от чувството за божественост. Трябва да знаем дали гледаме на доброто от морален или от духовен аспект. От гледна точка на морала всеки може да определи кое е добро и кое лошо. Но кое е добро и кое лошо в духовността само Бог и нашата душа знаят.

Когато станете едно по-добро човешко същество, вие трябва да предложите добрите си качества – своята искреност и любов – на човечеството. Тези добри качества са от Бог. Вдъхновението и стремежът да обичаш човечеството идват не отвън, а отвътре. Ако искате да дадете, трябва да получите от някого, който вече е постигнал това, и този някой е Бог вътре във вас. Как ще дадете, ако първо не получите?

Можете да станете по-добро човешко същество, ако мислите за Източника, за Този, който ви прави добър, по-добър, най-добър. Този, който вече е по-добър от вас. Вие можете да бъдете добър човек и можете да помагате на хората, но само ако необходимостта идва отвътре.

Когато получим осъзнаване, ставаме едно с всекиго според неговото собствено ниво. Когато се занимавам с дете, аз ставам едно с неговото ниво, защото ако не го направя, то няма да разговаря с мен. После, когато разговарям с родителите, аз ставам едно с тяхното ниво. Въпреки че съм едно с тях, аз съм и малко напред, една крачка пред тях. Когато съм малко пред тях, аз мога да ги окуражавам повече. Ако запазя собственото си високо ниво, те ще се обезсърчат и ще почувстват, че никога няма да могат да ме стигнат. Ето защо аз заставам само малко по-напред.

Въпрос: Мирът Бог ли е?

Шри Чинмой: Бог и Мир са синоними. Те са като ези и тура на една монета. Ако някой иска Бог, това означава, че той наистина плаче за Мир. Ако някой плаче за просветление, как може да отдели Бог от Божията Светлина?

Въпрос: Бихте ли казали нещо за личността на Бог?

Шри Чинмой: Не, не можем да обвързваме Бог с личност и индивидуалност. Той надхвърля и двете. Бог борави с Всеобщото и Трансцендентално Съзнание. Човекът въплъщава личността и проявява своята личност чрез земните си деяния. Но при Бог има само Всеобщност. Той не е обвързан с нищо, затова не можем да Му припишем личност. Той далеч надминава и двете – и личностното, и неличностното, именно защото Той е едновременно и Трансцендентален, и Всеобщ.

Въпрос: Ще ни кажете ли нещо за Исус Христос?

Шри Чинмой: Кой съм аз, че да се произнасям за Христос? Той е Спасителят, в най-буквалния смисъл на думата, не само за Запада, но и за целия свят. Той е един от Спасителите, както Шри Кришна, Господ Буда, Шри Рамакришна и други. Те са дошли в света и все още са тук. Човешките ни очи не ги виждат, но нашият живот на стремеж ги вижда и ги усеща. Те са Спасителите на света, които се опитват да просветлят земното съзнание.

Въпрос: Коя е първата крачка към постигането на мир в ума?

Шри Чинмой: Първата крачка е искрено да почувствате, че нито един човек не е незаменим. Ако усетите, че вие не сте незаменим за другите и че те не са незаменими във вашия живот, тогава лесно можете да придобиете мир в ума. На нас ни липсва умствен покой точно защото имаме чувството, че другите се нуждаят от нас и че ние се нуждаем от другите. Когато това чувство за незаменимост изчезне, тогава получаваме мир в ума.

Човек може да има някои добри качества, но това не означава, че той е незаменим. Другите също могат да имат тези добри качества. Колкото повече отдаваме значение на самите себе си или на другите, толкова повече отслабваме собствените си способности. Само Бог е незаменим. За нас най-важен трябва да е Източникът, Божественото вътре в нас, Всевишният в нас. Трябва да усетим, че можем да помагаме или да служим на другите и те могат да ни служат и да ни помагат точно защото Всевишният ни е дал въпросните качества. Тези качества имат един истински собственик и този собственик е Всевишният. Ако можем съзнателно и непрекъснато да чувстваме, че само Той е незаменим, тогава ще имаме умствен покой. Това е най-ефикасният начин за постигане на мир в ума.

Въпрос: Има ли някаква разлика между осъзнаване на Безкрая и безкрайно осъзнаване?

Шри Чинмой: Търсещият стига до осъзнаването на Безкрая само когато е на прага на реализацията. Но Безкраят като такъв има свое собствено осъзнаване, със собствено всеобщо или трансцендентално осъзнаване. Безкраят притежава свое собствено осъзнаване, с което търсачът постепенно става едно в своето най-дълбоко съзнание.

Въпрос: Въпрос: Аз често споря с хората. Те казват, че не бива да медитирам, а аз им казвам, че трябва повече да се стремят.

Шри Чинмой: Когато се стремим, ние усещаме необходимост само от Истината, само от Светлината, само от Божествеността. Опитваме се да станем съвършен инструмент на Бог, за да можем да споделим Неговата Светлина с останалото човечество. Значи нашата основна грижа е да станем съвършени и затова трябва да израстваме в нещо божествено. Ако наистина искаме да станем добри, божествени и съвършени, тогава трябва да насочваме цялото си внимание първо към нашия личен живот. Трябва да се молим и да медитираме. Ние не критикуваме обществото, не упрекваме другите; ние само правим това, което е от огромно значение за нашия живот. Не казваме, че това, което другите правят, е грешно, докато ние постъпваме правилно. Не. Само ще кажем, че за нас Часът е ударил. Нашият час удари, ето защо ние се молим и медитираме. За другите Часът ще удари днес или утре.

Затова вместо да подценявате другите или да ги критикувате, моля ви, чувствайте, че това, което вие правите, е наистина най-доброто за вас според вашата собствена възприемчивост и разбиране, а това, което другите правят сега, е точно за тях в настоящия етап от тяхната еволюция. Ако си вършите работата и те си вършат своята, ако не ги критикувате и те не ви критикуват, тогава всички вие ще се движите по най-бързия начин. Така няма да има безпорядък, противоречия, изобщо няма да има проблеми.

Въпрос: Има ли разлика между концентрацията и медитацията?

Шри Чинмой: Когато се концентрираме, ние фокусираме цялата си енергия и внимание върху една идея или обект. Не позволяваме дори една капчица мисъл да навлезе в ума ни, защото всяка мисъл е като тъмно петно върху сърцето ни. Обикновено се опитваме да се концентрираме върху нещо съвсем малко; мъничко, по-мъничко, най-мъничко. Но когато медитираме, медитираме върху нещо много обширно. В този момент ние сме дълбоко погълнати от широтата на действителността. Когато се концентрираме, ние се опитваме да получим съвсем малка реалност, така че да можем да станем неразделна част от нея. После от там израстваме в обширното. Но когато медитираме, от самото начало имаме работа със самата широта.

ума и го прави тих. Тя няма да позволи на нито една мисъл да навлезе в ума. Тя е като пазач, който стои на вратата и не допуска никой да влезе. Ето това е концентрацията. Но когато медитираме, умът вече е тих и спокоен. В такъв момент можем да наблюдаваме кои мисли са приятелски и кои не. Ако дадена мисъл е добра, божествена, блестяща, просветляваща мисъл, тогава ще ѝ позволим да влезе, защото тези мисли са наши истински приятели. Но ако дойдат страхът, съмнението, грижите, притеснението и завистта, ние не ги допускаме.

Концентрацията изисква бързина в ума. Той ще трябва да тича много бързо, за да навлезе в идеята или в обекта, за да стане част от него. В същото време концентрацията изисква бдителност. Умът не бива да позволява нещо да влезе в него. Преди да започне да медитира, човек трябва да практикува концентрация. Тя е като първото стъпало от стълбата. Трябва да стъпим на първото стъпало, за да можем да се качим на второто.

Част III — Двата инструмента на Бог

Двата инструмента на Бог⁵

И Учителят, и ученикът са вечни ученици. Учителят е като Сократ, защото той съзнателно разбира, че е вечен ученик, докато ученикът не знае, че вечно ще се учи. Истинският Учител е Бог. Духовният учител е съзнателен и посветен слуга на Бог, съзнателен и предан ученик на Бог. Учителят знае, че има Източник и че той принадлежи на този Източник. Той съзнателно е наясно с това. Ученикът за нещастие не осъзнава единството си с Източника. Но той не остава винаги несъзнателен. Той също развива вътрешна зрялост и вътрешна светлина. После той чувства като своя учител, че също е един вечен ученик.

Духовният Учител всъщност не е точно учител за своите ученици – той е като частен наставник. Учителят преподава и после изпитва, но ученикът е този, който трябва да вземе изпита със собствени усилия. Ако ученикът не се справи, той остава в невежеството. Частният наставник обаче ни оказва специална помощ, за да не се случи това. В духовния живот частният наставник е Учителят. Той ни помага да се изправим лице в лице с морето от невежество. Той лично ни обучава как да посрещнем невежеството и как да открием реалността на нашата душа. Той ни помага по всякакъв начин в нашето откриване на себе си.

Има някои търсещи, които за съжаление чувстват, че Учителят е Бог. Но никое човешко същество не може да бъде Бог. Учителят даже не е истинският баща на духовното семейство. Истинският баща е Абсолютният Господ. Учителят е само едно по-възрастно дете в семейството, а учениците са по-малките деца. Бащата е научил най-големия син как да наставлява по-младите. Младите може и да не знаят, че техният истински Баща не е най-старият брат, а някой друг. Но накрая те осъзнават и това. Ролята на най-големия брат приключва само след като той душевно, посветено и успешно е отвел младите членове на семейството при своя Баща, който е също и техен Баща.

Учителят изпълнява ролята на осъзнаването, а ученикът – ролята на стремежа. Но осъзнаването и стремежът са неразделими. Това, което ние наричаме стремеж, в друг план на съзнанието е осъзнаване. Тук на земята го наричаме стремеж, но точно това нещо в един друг план е осъзнаване. По същия начин това, което на друг план е осъзнаване, тук на земята го наричаме стремеж. Осъзнаването не е нищо друго освен един постоянен акт на вечно трансцендентиращ се стремеж, а стремежът не е нищо друго освен осъзнаване – или частично, или вечно просветляващо, вечно сияйно осъзнаване. Но това изцяло зависи от нивото на търсещия, от вътрешното му развитие.

Ученикът предлага своя стремеж на Учителя. Учителят предлага осъзнаването си на ученика. Учителят предлага на ученика това, което смята за най-добро в своя живот на осъзнаване. Ученикът предлага на Учителя онова, което чувства като най-добро в неговия живот на стремеж. Но Учителят казва: „Не, това не е най-доброто. Крайно време е да се вдигнеш, мое дете. Недей да спиш повече. Не се търкаляй повече в удоволствията на невежеството. Събуди се, стани!”. Тогава ученикът става и навлиза в живота на динамичната духовност. В този момент Учителят му казва: „Моля те, не отлагай. Седни на раменете ми. Аз ще те разведа надлъж и нашир из вътрешния свят”.

Духовността е като божествена игра. Играчите са твърде малко и всеки играч има специална роля. Учителят играе важна роля, ученикът също. Но в най-висш план Истинското в нас, Всевишният в нас е Този, който играе ролята на Учител в един индивид и ролята на ученик в друг. Той е този, който дава в сърцето на Учителя, и Той е този, който получава в живота на ученика.

Учителят е мостът, свързващото звено, връзката между човешкия стремеж и божественото осъзнаване. Той взима това, което човечството предлага на божествеността – своя душевен плач, и сваля това, което божествеността му предлага за човечеството – своята просветляваща Усмивка. Учителят е и вестител. Той носи надеждата на човечеството в света на Божието Прозрение и пак той сваля долу в човешкия свят божественото Обещание. С човешката надежда той се изкачва до най-висшето и слиза с божественото Обещание до най-нисшето. И защо? Заради съзнанието на земята, заради трансформацията и съвършенството на човечеството.

Учителят е слуга. В обикновения живот, за да видите шефа, имате нужда от подчинените му. В духовния живот е същото – ако един търсещ или ученик задоволи учителя, който е слуга на Бог, той може да каже на Господаря, че има някой, който чака, за да Го види. Слугата е този, който отваря вратата и казва на истинския Господар, Всевишния, че някой Го търси. Учителят е секретарят. Ако искате да си уредите среща с шефа, трябва да се доближите до секретаря.

Ролята на Учителя е посветено да служи в живот-тишина. В живота на вътрешната тишина той работи най-ефикасно във и чрез своите ученици. Всъщност животът-тишина е това, което той предлага на своите ученици. А те му предлагат своя живот-звук. Животът-тишина е за осъзнаване, животът-звук е за проявление – и двата са от огромно значение.

Учителят е най-искрен, когато стане неразделна част от плача на човечеството. Когато човечеството е гладно за Мир, Светлина и Блаженство, Учителят, осланяйки се на своето единство, страда от същия глад. Както човечеството, така и той се измъчва от вечната жажда и глад. От друга страна, същият Учител се изкачва високо, по-високо, най-високо и става едно с Източника на безкрайния Мир, Светлина, Блаженство. Там в Небесата той се наслаждава на един празник, великолепен празник, а тук на земята е принуден да гладува. Но той върши и двете предано и душевно. Неговата роля в космичната Драма на Бог е да отнася плача на човечеството в Насладата на Небесата и да сваля Небесната Наслада в плача на човечеството.

В Божието Око и Учителят, и ученикът са еднакво значими. Бог знае, че Неговото малко дете, известно като ученик, няма винаги да бъде младо и безпомощно. Един ден и той ще бъде залят от постоянния, безграничен Мир, Светлина и Блаженство. Бог също знае, че Той е този, който във и чрез ученика играе ролята на едно малко дете. Той е този, който иска Неговото творение да бъде винаги ново и свежо. Вечно надминаващата се новост и свежест е песента на света във всеки човек и във всяко Негово творение. В същото време Той ни вдъхновява и ни кара да усетим, че Той е вечно надминаващата се Истина, която и Учителят, и ученикът трябва да въплъщават.

Учителят и ученикът стават едно в деня, в който започне вътрешната инициация. Тя може да започне по различни начини. Може да се осъществи по традиционния индийски начин, като се пеят мантри и се отправят няколко символични, свещени слова. По този начин на ученика се дава едно усещане за отречение, което е от огромно значение в духовния живот. Инициацията може да стане и чрез очите. Учителят предлага чрез очите част от светлината на своята душа или част от своя дъх-живот на ученика. Ето така той приема ученика като свой собствен. Чрез състраданието-сила на Учителя, ученикът изважда на преден план от най-дълбоките кътчета на сърцето си несравнима благодарност. Когато благодарността и състраданието действат заедно, инициацията се случва. В такъв момент Учителят дава пред ученика тържествено обещание: „Сине мой, сега твоето трупано с хилядолетия невежество е в мен. Аз ще го просветля, ще го трансформирам и ще го направя съвършен инструмент на Господа Всевишен”. Осланяйки се на абсолютното си единство с Всевишния и с ученика, Учителят чувства, че всичко, което той е бил, което е и ще бъде, е скрито в самия ученик в зародишна форма.

С течение на времето ученикът става, като своя Учител, съзнателен за неопровержимата истина, че и той също е един незаменим инструмент на Абсолютния Всевишен. После ученикът казва на Учителя: „Учителю, ти си тялото на вечната Истина, а аз съм твоите крайници. Ти имаш нужда от мен за своето проявление, а аз се нуждая от теб за своето осъзнаване. Нека да действаме заедно, защото така е предопределено. Ти ще изпълняваш ролята на Всеобщото Съзнание, на Трансценденталната Висина, а аз ще играя ролята на инструмент за твоето земно проявление. Заедно ние ще проявим и ще осъществим Абсолютния Всевишен”.

Докато служи на ученика в тишина, Учителят знае и чувства, че обича Любимия Всевишен в ученика. И идва време, когато Учителят не вижда Любимия Всевишен като отделна същност в ученика, а Го вижда в цялостното съществуване на своя ученик. Той вижда ученика като своя Любим Всевишен. И за ученика идва време, когато той не вижда Учителя си като друго човешко същество, а го вижда като едно цяло със своя Господ Всевишен.

Настъпва момент, когато Абсолютният Всевишен кара и Учителя, и ученика да почувстват, че Той се нуждае еднакво и от двамата, защото Той въплъщава едновременно и Прозрението, и Реалността. Той вече е предложил на Учителя Светлината на Своето Прозрение, а Светлината на Неговата Действителност расте вътре в ученика. Неговото Прозрение и Неговата Реалност трябва да работят заедно, за да установят съвършенството на света тук на земята. Учителят е сакат без ученика, а ученикът е сляп без Учителя. Но когато са заедно, те ходят и виждат; те са съвършени инструменти на Абсолютния Всевишен, като Го проявяват по Негов неповторим начин.

В заключение искам да кажа, че и Учителят, и ученикът са незаменими избрани инструменти на Бог. Те са незаменими, защото искат да задоволят Абсолютния Всевишен по Негов собствен Начин. Ако Учителят иска да задоволи Всевишния по свой собствен начин, то той няма да е незаменим. Ако ученикът също иска да задоволи Всевишния по свой собствен начин, той изобщо няма да е незаменим. Но когато Учителят и ученикът заедно плачат и се опитват, опитват се и плачат да задоволят и да осъществят Абсолютния по начин, по който Абсолютният иска да бъде удовлетворен и осъществен, тогава те са чисти, съвършени и съзнателни инструменти на Бог.

Въпрос: Как да медитираме?⁶

Шри Чинмой: Преди да медитирате, трябва да започнете с концентрация. Така медитацията ви ще бъде по-лесна. След като сте мой ученик, ще получите моя снимка, в която съм в най-високото си трансцендентално съзнание. И после, след няколко месеца, ако останете в нашия център, ще ви дам една от тези специални снимки за концентрация. В центъра в Ню Йорк и в другите центрове всички ученици без изключение се концентрират върху тази снимка. Когато го правят, те усещат, че цялото им вътрешно внимание навлиза в моето най-висше съзнание. Цялото им внимание е съсредоточено върху моята снимка. Те навлизат в нея и са там, вглъбени.

После, след концентрацията започва вашата медитация. Тази медитация, за която ще говоря, е само за ученици, а не за другите. Ще погледнете към снимката и после ще направите едно от двете неща – което усещате, че е по-добро за вас. Вие сте се концентрирали върху портрета и сте станали напълно едно с моето съзнание. Сега, след като сте ученици, ще се опитате изцяло да навлезете в мен с тялото, витала, ума, сърцето и душата. Цялото ви същество ще навлезе в мен така, както реката се влива в морето. Това е единият начин. Или напълно ще изпразните себе си и ще ми позволите аз да навляза във вас. Това са двата начина. Да предположим, че днес сте медитирали и не се страхувате от мен. Когато гледате в мен, вие навлизате в мен. Утре, ако мъничко ви е страх от мен, позволете аз да навляза във вас. Направете това, което ви е по-лесно. Ако искате да влезете в мен, сте добре дошли. Вратата на моето сърце е широко отворена. Но ако се страхувате да навлезете в мен, защото усещате, че напълно ще се изгубите, тогава почувствайте, че трябва да оставите отворена вратата на сърцето си и ми позволете аз да вляза във вас. В този момент аз ще ви донеса всичко, от което имате нужда. Ако се нуждаете от радост, с радост ще навляза във вас. Ако имате нужда от наслада, ще ви донеса наслада. Ако не ви е страх от мен, тогава влезте в мен. Щом се озовете там, можете да пиете от Покоя, Светлината, Блаженството, можете да плувате в моя вътрешен океан от Светлина и Наслада. Но ако ви е страх, аз ще дойда при вас според вашата възприемчивост. Ако сте оставили вратата на сърцето си широко отворена, аз ще вляза, ако сте я оставили ей толкова отворена, ще съм вътре. Зависи от вас.

Въпрос: Медитацията диалог ли е между ума на човека и Бог?

Шри Чинмой: Да, тя е един вид диалог, само че този диалог не става на ментален план. В дълбока медитация Абсолютният Всевишен казва на търсещия какво да прави. В молитвата обаче търсещият пита Всевишния какво трябва да направи. Когато се молите душевно, вашият стремеж се изкачва високо, по-високо, най-високо и вие питате Всевишния Баща какво Той иска да направите. Когато медитирате, оставате там, където сте, но като магнит привличате вечния Водач, Всевишния. Той идва и ви казва какво иска да направите.

Така че този диалог се води, но не на ментален план. Той се извършва на вътрешен план, на нивото на душата; и този разговор, това общуване става с помощта на вътрешната Светлина. Разговорът е между Светлината, която имате и която сте, и Светлината на Вечния Водач, която Всевишният притежава и е. Това е едно общуване на Светлината, на вътрешната Светлина. Всеки човек притежава вътрешна Светлина и тази Светлина постоянно се опитва да свали от горе безкрайната Светлина. Безкрайната Светлина е Всевишният.

Въпрос: Любопитен съм за вашето просветление. Как и кога го получихте?

Шри Чинмой: Просветлението е въпрос на вътрешно обучение. Така, както вие ходите на училище, за да получите знания в ума, по същия начин когато се учите вътре в себе си придобивате вътрешно знание – постигате Мир, Светлина и Блаженство. Вътрешното обучение се нарича вътрешна дисциплина. Когато знаем как да дисциплинираме живота си, когато можем да установим свободен достъп до вътрешните нива, ние получаваме Мир, Светлина, Блаженство и други божествени качества в изобилие. Но трябва да учим. Когато се стремим към един по-добър, по-висш, по-просветляващ живот, ние непременно го получаваме.

Въпрос: Кога започнахте да медитирате?

Шри Чинмой: Започнах, когато бях много млад. На 12 години започнах съзнателно да медитирам. Преди това, когато бях около 6-годишен, медитирах, но не беше така съзнателно. На 12-годишна възраст съзнателно приех живота на стремежа. Оттогава станах много съзнателен за това, а от 17 нататък стремежът ми беше изключително интензивен, посветен и отдаден.

Въпрос: Какво правехте точно сега, когато погледнахте към мен?

Шри Чинмой: Извеждах на преден план душата ви. Вашата душа искаше да излезе напред, за да прояви своите божествени качества. Точно сега тя не е в състояние да ги прояви, защото вие не се стремите. Когато се молите и медитирате, душата излиза напред и нейните божествени качества получават възможност да се проявят на земята. Веднъж щом божествените качества на душата са проявени, ние получаваме истинско удовлетворение от живота. Когато медитирах върху вас и другите търсещи тук тази вечер, аз всъщност се опитвах да изведа напред душите ви.

Въпрос: Как можем да сме сигурни, че следвайки духовния път, не просто мамим себе си? Как разбираме, че наистина постигаме напредък?

Шри Чинмой: Ако навлезете в духовния живот, ще дойде време, когато вашите вътрешни преживявания ще ви докажат, че не се самозалъгвате. Животът-изкушение ще изчезне, животът-заблуда ще изчезне, неискреността, нечистотата, грижите ще изчезнат, животът-съмнение, животът на съмнение в себе си ще изчезне. Значи когато тези неща ви напуснат – както и да ги наричате, приятели или врагове – когато ви напуснат, тогава ще знаете дали се самозалъгвате или не.

Ако виждате, че тези сили – съмнението, страхът, грижите и притесненията, изкушенията и желанията – са все още във вас, въпреки че се молите на Бог, тогава естествено се самозалъгвате. Но ако живеете живот на стремеж и всеки ден желанията ви намаляват, притесненията и грижите ви намаляват и всички други небожествени неща ви напускат, тогава естествено разбирате, че сте напреднали. В такъв момент лесно ще разберете дали залъгвате себе си, или не.

Въпрос: Може ли някой да постигне тази безкрайна Светлина?

Шри Чинмой: Ние всички сме деца на Бог. Сътворил ни е точно такива, че да може да ни даде това, което Той има, и което Той е. Но трябва да имаме вътрешен глад. Този, който е гладен, накрая ще бъде нахранен. Но ако човек не изпитва никакъв глад, тогава той няма да яде. Значи кой ще го нахрани? Когато някой е жаден, той се оглежда за вода. Ако не е жаден, си стои там, където е. В духовния живот е същото – този, който има вечната и искрена жажда за Светлина, Истина, Блаженство, накрая ще утоли жаждата си.

Въпрос: Когато сваляте определени качества като Мир, Светлина, Блаженство и Сила, вие сваляте определено количество от тях или просто го правите, докато ние престанем да приемаме?

Шри Чинмой: Нещата не се измерват по този начин. Това е като да се отвори един клапан – всичко потича много бързо в един безкраен поток. Не че аз ви свалям някакво определено количество, а вие приемате според капацитета си, не. Всичко идва в необикновени, неизмерими количества. После, когато вляза в някой човек, той получава съобразно своята възприемчивост. Понякога човек получава според колективния стремеж на групата, с която медитира. Това означава, че понякога човек получава според силата на своя стремеж и възприемчивост, друг път по колективен начин Мирът, Светлината и Блаженството се възприемат като цяло.

Много често виждаме как повече Светлина и повече Мир могат да влязат в ученика, ако той е отворил вътрешната си врата. И после какво става? Светлината и Покоят не се връщат обратно; те влизат в човека и остават там. Когато свалям нещо долу, то не се връща обратно. Вие приемате толкова, колкото можете, и остатъкът се задържа при нас в атмосферата.

Това ми напомня за една случка. Миналият път, когато бях в Пуерто Рико, една от ученичките, излизайки от гаража си, ме помоли: „Гуру, ще бъдеш ли така добър да затвориш вратата на гаража?”. И аз дръпнах вратата на гаража. После тя ми каза: „Помолих те да затвориш външната ми врата, но ти се моля да отвориш моята вътрешна врата”. Външната врата е вратата на чувствата. Колкото по-скоро ученикът може да затвори тази външна врата, която създава страха, притеснението и съмненията, толкова по-лесно ще отвори вътрешната врата, от която ще получи Мир, Светлина, Блаженство и Сила. Затова пожелавам на всички ви да дадете на вашият Гуру възможността да затвори вашата външна врата и да отвори вътрешната. Ако мога да сторя това с вашето съзнателно одобрение, аз ще съм много горд с вас.

Въпрос: Какво става, ако ученикът изгуби желание?

Шри Чинмой: Това е много добре. Ако изгуби желание, значи е готов за духовен живот. В индийските села има много хора, които стават всяка сутрин и отиват на полето. Те орат нивите, после се връщат вкъщи и водят най-обикновен живот. И са доволни. Те не увеличават желанията си, но и нямат никакъв по-висок стремеж. Нямат толкова много желания като нас, цивилизованите хора. Те не се осмеляват да желаят, защото знаят, че е безполезно; желанията им няма да се осъществят. Затова, ако изгубите желанията си, това е много добре за духовния живот, но изгубвайки желанията си, не означава, че ще започнете да се стремите. Нека да предположим, че аз не искам да бъда милионер, защото съм се опитвал и не съм успял да стана такъв. Но това не значи, че ще започна да ходя на църква или ще започна да се моля на Бог за Мир, Светлина и Блаженство. Аз наистина изгубих желанията си, но и не започнах да се стремя, да се моля на Бог за Мир, Светлина и Блаженство.

Въпрос: Ако човек изгуби всякакво усещане за желание, може ли да се каже, че той все още има стремеж?

Шри Чинмой: Нека да предположим, че някой, който сега е двадесетгодишен, има безброй много желания. Когато стане на 60 или 70 години, той ще знае, че не всички желания се осъществяват. Това не значи, че той ще се стреми към нещо по-висше. Пътят свършва, но той не тръгва непременно по друг път. Има много, много хора на земята, които започват живота си с желания и в края усещат, че само малко от тях са се осъществили. Но знаейки това, те не се променят веднага; те не застават на пътя на стремежа. Така че, ако изгубите обикновените си желания, това не означава, че навлизате в живота на стремежа.

Въпрос: Въпрос: Понякога, когато медитирам, всичко е много отчетливо и ясно и върви добре. Друг път всичко е много спокойно и аз толкова навлизам в медитацията, че изпадам в забрава и не мога да действам, а след това ми е нужен цял ден, за да се възстановя.

Шри Чинмой: Ако, след като сте медитирали, нещата не вървят добре, почувствайте, че това е поради една от двете причини: първо, че умът ви не е достатъчно чист – независимо колко добре сте медитирали, няма да изпитате чувство на удовлетворение. Всичко ще се обърква. Другата причина е, че дори ако умът ви е чист, враждебните сили могат да ви атакуват. Докато не постигнете съвършенство, много пъти те ще се опитват да ви попречат да медитирате добре. Затова, преди да започнете медитация, помолете се за защита: „Нека моята медитация бъде защитена от Волята на Всевишния”. Така, както се молите Той да ви дари с благодарност, молете се и за защита. „Нека моята медитация се ръководи и бъде защитена от божествената Сила на Всевишния.” Ако подсигурите защита на своята медитация, тя ще бъде много плодотворна. И няма да имате неприятни преживявания.

Ако четете моите книги, много неща ще ви се изяснят. Аз отговарям на въпросите изцяло с моята вътрешна светлина и къде отива тя? Тя навлиза в книгите. Чрез книгите вие можете да получите от моето вътрешно познание и вътрешна мъдрост.

Бележки на редактора към първото издание

В началото на 1976г. Шри Чинмой изнася поредица от седем лекции в центъра „Марвин“ на университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон, окръг Колумбия. Първите три лекции, заедно с подбрани въпроси и отговори, са публикувани в настоящата книга. Останалите четири лекции ще бъдат отпечатани в следващия том, озаглавен „Откриване на себе си и власт над света. Вашингтонски лекции – част 2“.