Въпрос: За да притежава човек качества на дете, трябва ли той да има силна вяра и доверие?

Шри Чинмой: Да, така е. Това е безусловно необходимо. Детето знае, че неговата майка няма да стори нищо нарочно, за да го нарани. То вярва, че дори несъзнателно майката няма да направи нищо лошо. За нея да нарани детето съзнателно е изключено. То никога няма да мисли, че майката съзнателно ще стори нещо лошо, съвсем не. Напротив, детето има сляпа вяра в майката. То чувства, че ако някой даде отрова, самата майка е тази, която ще изпие отровата и ще спаси детето си. Същата вяра е нужна и на зрелия човек, някой с развит ум.

След като детето стане на тринайсет, умът започва да действа. Дали това е интелектуалният ум, или обикновеният, умът има свой собствен начин да се съмнява, да подозира и да върши всякакви небожествени неща. Затова най-добре е да мислите, че сте на четири години, дори ако сте много зрели, много развити в духовния живот. Ако мислите, че сте дете, тогава ще напредвате най-бързо. Как можете да имате възприемчивост? Едно дете има възприемчивост, незабавна възприемчивост, защото не разчита на собствените си способности. То разчита на способностите на майка си. От друга страна, то е повече от готово да предложи малката си способност. Неговата малка способност е вярата му. Способността на едно дете е неговата вяра, че баща му може да повдига големи тежести. Неговата вяра е, че баща му може да го направи, както и че баща му ще го направи заради него. Самата вяра, която то има в своя баща, ще го спаси. Неговата вяра в баща му е собствената му вяра в самото него.