Класове ученици
Знаете определението за приятел. Често в този свят, когато говорим за нашите приятели, трябва да знаем, че повечето от тях са само така наречени приятели, приятели за ядене и пиене. Наричаме ги приятели, но има всъщност само един приятел и той е нашият вечен Приятел, Всевишният. После стигаме до почитателите. Почитателите са онези, които може и да се възхищават на едно наше определено качество, но в същото време ще критикуват безмилостно всичките ни несъвършенства. В случая с духовния Учител последователите са онези, които се опитват да следват учението на Учителя според своята собствена светлина. Когато Учителят каже нещо, понякога те разбират правилното значение и истинската му важност, а друг път са на милиони километри далеч от истината на Учителя. Така че е много трудно да се каже кои са истински последователи. Само човекът, който се опитва да следва учението на Учителя с цялата си искреност и честност, ще почувства в най-съкровените дълбини на сърцето си, че е истински последовател.Сега стигаме до учениците: първи клас, втори клас и трети клас ученици. Първо нека помислим за третия клас ученици. Третият клас ученици имат много малко общо със своя духовен Учител или Гуру. Те просто са надути от гордост, че имат духовен Учител. Те ще излязат на улицата, казвайки: „Ние имаме Учител, имаме Учител“. Но те не водят духовен живот дори и за секунда. Имат Гуру, но остават в света на невежеството, в света на пълната глупост. Те чувстват, че Гуру е някъде другаде. Никога не се опитват да влязат в съзнанието му. Гуруто и неговият трети клас ученици са като Северния и Южния полюс. Но тези ученици ще кажат, че имат Учител и така те вече са някой. В същото време те отварят вратата на сърцето си към всевъзможни небожествени предложения, идеи и фантазии. Това са третият клас ученици.
Сега да дойдем до втория клас ученици. За този вид ученик можете да кажете, че е петдесет процента искрен и петдесет процента неискрен, или двадесет и пет процента искрен и седемдесет и пет процента неискрен. Те дават четвърт или половината от своето съществуване на своя вътрешен живот, на духовния си живот, на мисията на своя Гуру или на своята собствена мисия за осъществяване на Волята на Всевишния тук на земята. Когато помагат на мисията или на мисията на своя Гуру, зад тяхната помощ винаги ще има подбуда. Те мислят, че помагайки, ще получат много повече от Центъра или от своя Гуру, или от мисията. Винаги има подбуда.
Третият клас ученици нямат време да мислят за това дали получават нещо, или не. Те получават радост само защото имат Гуру, чувстват, че тяхната цел е постигната. Но нямат нищо общо с Гуруто или с неговата мисия. По този начин те са напълно свободни. Вторият клас ученици приемат най-висшата мисия на Учителя, но зад тяхното приемане винаги има подбуда. Те също не смеят да прегърнат думите „освобождение“ и „себеосъзнаване“. Тези думи са твърде големи за тях. Всичко, което има значение за тях, е тяхното щастие в материалния свят. Те мислят: „Ще имаме много неприятни преживявания в света, но приемайки помощта на духовен Учител или влизайки в съзнанието на един по-висш идеал, ние ще получим благословии от Всевишния, от Бог“. Но те се страхуват да влязат в морето. Просто искат да изпият една капка и чувстват, че това им е достатъчно. Трябва да кажа, че те имат искреност, дори и да не е пълна. Винаги, когато помагат, го правят искрено, най-искрено, но не са приели божествения живот напълно или безрезервно. Те го приемат до някаква степен искрено, но не и с най-голяма любов, загриженост, отдаденост и предаване. Тези божествени качества ги няма в техния живот.
Първият клас ученици са истинската гордост на Учителя, на Всевишния и на Мисията. Те напълно са заличили думата „изисквам“ от своя речник. Не притежават нищо собствено. Ще направят всичко за Всевишния, за Гуру, за Мисията с най-дълбока посветеност. Те чувстват, че е най-голямо предимство да бъдеш напълно едно с вселенското и безкрайно съзнание на Гуру и с трансценденталната Благодат на Всевишния.
Един първокласен ученик приема стопроцентово определението на своя Учител за истина. За първокласния ученик Учителят има първата и последната дума в неговия вътрешен и в неговия външен живот. Първокласният ученик приема Учителя с цялото си сърце във всичко. Ако един ученик не е такъв, то тогава няма значение колко нависоко е той или колко добре медитира, без значение е какво посветено служене е предложил на Учителя, той все още не може да бъде наричан първокласен ученик.
Шри Рамачандра имал ученик, чието име било Хануман. Когато хората питали Хануман: „Какъв ден от седмицата е днес?“, той отвръщал: „Това не е моя работа. Не знам. Аз знам само думата „Рама, Рама“. Не ми трябва да мисля за други неща“. Ето така първокласните ученици напълно се сливат със Съзнанието на своя Гуру и с безкрайната Благодат на Всевишния.
Този, който е готов да направи всякакви възможни и невъзможни жертви за Учителя, за Мисията, за Всевишния, е първокласен ученик. Помня една случка с един от моите ученици. За щастие или за нещастие той сега не е тук. Преди около година той разговаряше с лидера на един от Центровете ни на улицата. Той казал на лидера: „Ти искаш да бъда като теб? Когато Гуру каже: „Стани“, ти ще станеш, когато Гуру каже: „Седни“, ти ще седнеш или ако Гуру каже: „Скочи в канала“, ти ще го направиш. Такова предаване ти можеш да постигнеш, но аз не мога да го направя“. Лидерът му казал: „Аз дойдох тук само за да постигна такъв вид предаване. Ако Гуру каже: „Стани“, аз ще стана; ако той каже: „Седни“, аз ще седна; ако той каже: „Скочи в канала“, аз ще го направя“. Така че лидерът е благословен със своята божествена мъдрост, а другият ученик е благословен със своята собствена мъдрост.
Казвал съм, че първокласните ученици нямат съществуване без Гуру. Но самият Гуру също няма съществуване без първокласните ученици, защото те са станали напълно едно с любовта на Гуру, с благословиите на Гуру, със загрижеността на Гуру. Така че както първокласните ученици не съществуват без мен, така и аз не съществувам без първокласните си ученици. Никога не мога да бъда отделен от моите първокласни ученици, но с втория и третия клас ученици е съвсем различно. Вторият клас ученици отчасти влизат в мен и аз влизам в тях. Но техният съюз не е пълен, той е далеч неудовлетворителен. В случая с третия клас ученици –- Бог да ги благослови –- не знам къде съществуват те и аз по никакъв начин не съм отговорен за тях.
Първокласните ученици са винаги в Лодката на Всевишния. Те никога не могат да бъдат отделени от мен и аз никога не мога да бъда отделен от тях. Всеки има същата възможност да израсне в първокласен ученик. Казвате, че имате изисквания или че искате свое собствено съществуване. Но ще загубите ли нещо, като станете първокласен ученик? Не, вие само ще влезете във Всевишния. Една малка капка влиза в безкрайния океан и се осмелява да обяви, че тя е самия океан. По същия начин първокласните ученици имат всяко право да нарекат себе си мои най-скъпи, избрани ученици. Аз ще бъда отговорен за тях не само в този живот, но и през Вечността. Аз мога да имам ученици не само на земята, но и в другите светове.
Така че, скъпи мои, аз ви приветствам и вие ме приветствате. Нещо безкрайно по-важно от това – Всевишният приветства всички нас тук да живеем в Него, да израстваме в Него, да Го осъществяваме и да Го проявяваме във всичко, което правим, във всичко, което казваме, и във всичко, в което се стремим да се превърнем. Центърът, Мисията не е наша — те са на Всевишния. Но Всевишният поради безкрайната Си Щедрост ни казва, че са наши. Те са мои, те са ваши, те са на човечеството.
