Четене на произведенията на Учителя

Когато моите ученици четат произведенията ми, те влизат в съзнанието ми. Ако четат книгите на някой друг, те влизат в неговото съзнание. Моите произведения съдържат моето вдъхновение и стремеж, както и моето осъзнаване. Моля учениците си да запомнят някои от моите произведения, така че да възприемат произведенията ми и да ги направят неразделна част от съзнанието си.

Когато прочетете нещо четири или пет пъти, за да го запомните, всеки път вие ще получавате нова светлина от него. Всеки път ще виждате различни неща и ще извличате различни значения и всяко значение е напълно правилно. Лично аз не харесвам да обяснявам произведенията си, особено стиховете си. Един стих е като мантра, особено когато идва от Учител. Моите произведения идват направо от сърцето ми. За да ги обясня, аз трябва да използвам ума си. Тогава вътрешната им значимост си отива. Когато използвам ума си, се чувствам като хирург, който оперира някого. Когато обяснявам стиховете си или другите си творби, на мен ми се струва, че те претърпяват операция. Когато чета стих на глас, ще има няколко реда или една дума, която ще ви даде радост. Ако тя ви даде радост, незабавно отидете дълбоко навътре с тази дума и там ще получите най-голяма Радост, Мир и Блаженство. Когато прочета нещо на глас, не чувствайте, че трябва да знаете значението, съдържанието или важността на всяка дума. Ако някоя дума или ред ви вдъхновява, почувствайте, че това е достатъчно. Тогава изградете своето собствено вдъхновение, стремеж и осъзнаване върху тази определена дума. Ако трябва да обяснявам като учител от училище, тогава няма да мога да предложа нищо.

Ако помолите един градинар, който е отгледал цвете, да го откъсне за вас, той ще каже: „Как мога да убия цветето? Когато едно цвете е напълно разцъфнало, то е като живо същество. Как мога да го нарежа на парчета и да ви го дам?“. Така че когато става дума за обясняване на поемите ми, това ще бъде несправедливо спрямо вашия собствен стремеж. Аз нямам желание, тъй като чувствам, че една моя поема е като живо същество, което ще бъде нарязано на парчета и предложено на хората. Ако някой започне да обяснява духовната поезия, то в нея няма нищо. Веднъж обяснена, нейната красота и живот са си отишли.

Аз моля учениците си да се стараят да четат мои произведения по половин час всеки ден. В допълнение към четенето на произведенията ми можете и да пеете някои от моите духовни песни. Пеенето е форма на медитация. Ако можете да пеете Всевишни (нашия Призив) най-душевно, това е равностойно на един час медитация. Всеки мой ученик трябва да пее тази песен поне веднъж дневно. Дори и ако не можете да поддържате мелодията, няма значение. Всевишният няма да ви оценява. Тагор веднъж написа в едно стихотворение, че Бог даде глас на птицата, така че тя не получава признание, когато пее. Но когато едно човешко същество пее, въпреки че Бог не му е дал глас, това вече е нещо. Когато нямате нещо и го предложите на Бог, това е нещо повече. Понякога хората питат дали могат да пеят вътрешно. Разбира се, това е много добре. Но ако пеете вътрешно, можете да спрете по средата на някой ред. Ако пеете външно, чувствате, че има свидетел. Ще се изложите, ако не завършите песента.