Баща ми и окултистът

Този роднина не обръщаше никакво внимание на учението; той не бе ходил дори в начално училище. Но тъй като беше много голям окултист, множество хора идваха при него, когато имаха проблеми. Ако изчезнеше крава, той казваше на собственика къде да отиде, за да я намери.

Този окултист много пъти помагаше на баща ми. Веднъж, когато брат ми Читта бе много болен, баща ми отиде при него. Синът на друг наш роднина и Читта се бяха разболели сериозно и двамата бяха в болницата. Окултистът каза на баща ми: „Няма полза от докторите! Те не са в състояние да излекуват сина ти. Ето, давам ти благословен прах от нозете на Майка Кали. Ако го поставиш на челото на сина си, той ще се оправи“.

Баща ми отиде в болницата и постави праха на челото на брат ми. Поради огромната си любов и уважение към баща ми, окултистът помогна на брат ми Читта. Но когато нашият роднина отишъл при него за своя син, окултистът казал: „Бог е и в докторите“, и не му помогнал.

За нещастие лекарствата, които докторите изписаха, не сториха необходимото. Синът на нашия роднина почина, а брат ми се излекува. Така че прахът на окултиста спаси брат ми, докато лекарствата на докторите не успяха да излекуват сина на нашия роднина.

Има още една много удивителна история за този окултист. Баща ми много съчувстваше на едно семейство, което отвори магазин и после се разори. Хората, на които дължаха пари, ги притискаха да си плащат, затова баща ми им написа една картичка с обещание да им даде известно количество пари. Семейството запази картичката и планираше да я използва в съда като доказателство за това, че баща ми е отговорен за техните дългове.

Един приятел на баща ми, който бе чул за това, разказа за случая на окултиста, който каза: „Аз ще се погрижа за това“. Приятелят вярваше в окултиста, затова каза на баща ми да не се безпокои. Когато въпросното семейство занесе картичката в съда, съдията видя, че на нея няма подпис. Затова той заяви, че баща ми не може да носи отговорност. От далечното индийско село окултистът премахна подписа на баща ми, малко преди съдията в градския съд да погледне към картичката.

Веднъж баща ми и негов приятел отидоха да видят окултиста късно през нощта, около полунощ. Селяните обикновено си лягат към осем часа, затова в този час всички в селото дълбоко спели. По това време окултистът медитирал и на вътрешен план видял как баща ми и приятелят му идват. Той изпитваше огромно уважение към баща ми, затова събудил майка си и ѝ казал: „Те са пътували дълго и сигурно не са яли. Моля те, сготви нещо“. Когато баща ми и приятелят му пристигнали, храната била готова.

Един ден окултистът отишъл в Калкута и хората го помолили да изнесе лекция. Първото му изречение било: „Без Бог всичко е една метла“. Думата, която използвал за метла, била на читагонгски диалект и хората от Калкута не я знаели. Помислили, че това е мантра, и започнали да я повтарят.

В публиката имало пет-шест жени от Читагонг. Те започнали да се смеят. Хората от Калкута се разгневили, че в Читагонг са така невъзпитани, а на жените от Читагонг им станало неудобно, че хората от Калкута повтаряли „мантрата“ на окултиста!

Когато окултистът бил млад, родителите му го насилили да се ожени, въпреки че той не искал. Когато видял жена си в покритата носилка, той изкрещял: „Робство, робство!“ и изскочил. После избягал. Какъв бедствие предизвикал!

В последните години той позволил на жена си да се върне при него, но тя никога не се поинтересувала от медитацията – никога! Когато починал, неговите ученици се опитали да убедят жена му да заеме неговото място, но тя отказала с думите: „Не, не мога да приема вашите поклони и цялата ви набожност“.