Циреят

Веднъж на един наш роднина му излезе голям цирей. Наричаме го гнойник и е много болезнен. Той въобще не се пукваше и докторът каза, че се налага да го оперират. Но когато дойде време за операцията, той се уплаши до смърт. Въпреки че страдаше от непоносима болка, моят роднина каза, че е по-добре да търпи, отколкото да го оперират.

Имахме един слуга мюсюлманин, който се смяташе за доктор. Той нямаше образование, но използваше всякакви билки и природни лекове. Слугата отиде при баща ми и каза, че може да излекува нашия роднина. Баща ми отвърна: „Никой не вярва в теб. Наистина ли мислиш, че можеш да го излекуваш?“.

Слугата много уважаваше баща ми. С молитвено събрани ръце той каза: „Как мога да ви лъжа?“.

Слугата взе един патладжан и отдели месестата част. Издълба я и сложи вътре какво ли не – синапово масло, джинджифил и други билки и подправки от кухнята. После той каза своя собствена мантра и сложи патладжана не върху цирея, а отстрани до него.

Какво се случи тогава? Циреят се спука! Стана за по-малко от десет минути.

Роднините искаха да дадат пари на слугата. Той каза: „Не мога да приема нищо“, но те настояваха. Накрая слугата се обърна към баща ми: „Винаги ми се смеят, а понякога ме обиждат. Ако искате да ми върнете услугата, моля ви, кажете на хората, които ме критикуват, че разбирам малко от медицина. Това ще е достатъчно като отплата“.

Баща ми бе като водач на селото; него винаги много го ценяха. Той каза на всички, че слугата знае да лекува циреи и други болки. Оттогава хората приемаха слугата на сериозно.