Кост в гърлото
Баща ми притежаваше способността да премахва заседнали кости от гърлата на хората. Ако някой бе ял месо или риба и малка костица заседнеше в гърлото му, баща ми знаеше как да я премахне окултно.Точно преди смъртта на баща ми, когато бях десетгодишен, кост се беше забила в гърлото на един мюсюлманин на средна възраст. Той бе ходил при много доктори и те всичките му казваха, че трябва да се подложи на тежка операция. Не можеше да се храни и изживяваше пълна агония, но го беше страх да се оперира. Мюсюлманинът научил за способността на баща ми и дойде с двама-трима приятели да го види. По това време мюсюлманинът бе станал много, много слаб, защото от толкова много дни не можеше да се храни и крещеше и плачеше в агония.
Обикновено когато в къщата ни идваха мюсюлмани, не ги допускаха да минат по-нататък от двора, който бе на 60-70 метра от главната къща. Затова им бе казано да чакат на двора. По това време баща ми беше прикован на легло и краят му наближаваше. Всички бяха раздразнени, че в този момент един мюсюлманин бе дошъл да го безпокои.
Брат ми и чичо ми мислеха, че понеже беше на смъртния си одър, баща ми е загубил способността си да премахва кости от гърлата на хората. Затова те уж случайно го попитаха дали все още притежава тази способност. Той каза: „Да, все още мога. Има ли някой в семейството, който да страда от това?“.
Те отвърнаха: „Не е човек от семейството, друг е – един мюсюлманин”. Брат ми и чичо ми бяха твърдо против баща ми да използва способността си, за да помогне на този човек. Те заявиха: „Не искаме мюсюлманин да влиза в стаята ти“.
Баща ми каза: „Той може да остане на двора, а аз ще го излекувам от леглото. Нека само да легне долу“.
Баща ми потри гърлото си три или четири пъти, няколко пъти си пое дълбоко въздух и се изкашля. После каза: „Идете и вижте!“. Когато семейството ми излезе на двора, откриха, че костта от гърлото на мюсюлманина бе изчезнала. Той плачеше от радост. Искаше да даде на баща ми пари, но баща ми не ги прие.
Това бе последното нещо, което баща ми направи за мюсюлманин. Той не го познаваше. Но само защото този човек страдаше много, баща ми му помогна.
Два или три дни по-късно баща ми почина.
