Щедростта на моя баща
В Индия е много горещо, но понеже нашата банка обслужваше много европейци, баща ми бе повлиян от европейската култура и винаги се обличаше в истински костюм, а понякога слагаше и вратовръзка.Понякога вечер, когато се прибираше у дома и сваляше сакото си, аз взимах пари от джоба му – дребни монети, които бяха много по-малко от няколко цента. Не чувствах нужда да го питам или да му казвам за това – просто ги взимах. Когато майка ми ме хващаше, тя винаги ми се караше.
Веднъж дочух как майка ми казва на баща ми: „Знаеш ли, че той краде пари?“.
„Какво? Краде?“ – попита баща ми.
„Видях го да взима пари от джоба ти“ – отвърна тя.
Но баща ми просто се разсмя и рече: „Нима най-малкият и най-скъпият ми син няма право да взема пари от джоба ми? На това му казваш кражба?“.
„Какво ще стане, ако той започне да взема пари от другите? Трябва да се намеся, преди това да се случи“ – каза майка ми. Тя смяташе, че щом сега крада от баща си, утре може да открадна от брат си, а вдругиден от някой, който не е от семейството ни.
О, Господи, за мен бе невъзможно даже да си помисля, че ще открадна нещо от чужд джоб. Но баща ми застана на моя страна и каза: „Докато той краде само от моите джобове, не трябва да се притеснявам. Той е мой син и аз зная, че никога няма да вземе от другите“.
Аз доста често взимах пари, но никога по много. Веднъж крадецът беше заловен от жертвата. Баща ми ме попита какво правя. Казах: „О, ти си ми баща, така че всичко е наред!“. Баща ми само се смя дълго.
Една сутрин, когато беше решил да свърши нещо след работа, той ми каза: „Довечера може и да не се прибера вкъщи, затова е най-добре отсега да ти дам две рупии. След като довечера, а може би и утре няма да ме има, вземи тези пари. Ще имаш нужда от тях“. И така моят баща ми даде цели две рупии! Това бе поне двадесет пъти повече, отколкото някога съм си мислил да взема.
Ето такъв баща имах аз. Той казваше на майка ми: „Измежду всичките ни деца Мадал е единственият, който се интересува от материалното. Изгубихме всичките си останали синове и дъщери. Всички те се интересуват само от Бог, само от Бог, и така те си тръгнаха от живота ни. Но цялата ми вяра е в това момче. Той е мой истински син“.
Майка ми бе толкова щастлива, че всичките ѝ деца обичат духовния живот. Понякога баща ми и майка ми се караха за това. Всъщност и двамата бяха изключително духовни. Но за разлика от майка ми баща ми криеше духовният си живот като най-голяма тайна.
От време на време взимах пари и от един от по-големите си братя. Той ми бе като още един баща – изпълнен с толкова обич. Иначе от никой друг не взимах пари, освен в изключителни случаи, когато си изпросвах по някоя рупия от другите ми братя и сестри.
Четири или пет пъти в годината в селото имаше панаир. Преди панаира отивах при баща си и исках пари. После ги връзвах здраво и ги пусках в джоба си. След това просех пари от майка си и от братята и отново ги скривах. После отивах при сестрите си с много тъжно лице и започвах да плача, че нямам пари за панаира. Понеже бяха по-големи, сестрите ми получаваха от татко повече пари. Те винаги бяха изпълнени със съчувствие и ми даваха голяма част от парите си.
Какво правех, когато отидех на панаира? Може и да не ми повярвате, но за себе си купувах много малко – само няколко бонбона. Изхарчвах остатъка от парите си за подаръци за моето семейство. Когато панаирът свършваше и аз се връщах вкъщи, раздавах това, което бях купил, и те изпитваха голяма радост. Винаги бяха много трогнати. След като постъпих така няколко пъти, после, когато и да заплачех и да се преструвах, че родителите не са ми дали пари за панаира, братята и сестрите ми даваха много повече, отколкото преди. Даваха ми повече, отколкото оставяха за себе си, защото знаеха, че ще отида на панаира и ще им купя нещо.
По-късно баща ми ми показа висотата на своето състрадание и обич. Той беше джентълмен и много уважаван през целия си живот. Години наред всяка сутрин у нас идваше бръснар, за да го обръсне и понякога да му изреже ноктите. Но в последните години от живота му бръснарят идваше само за да го подстриже. Въпреки че имаше достатъчно пари, той казваше, че всекидневното посещение на бръснаря е нещо разточително и ненужно. А парите, които трябваше да плати за това, той заделяше за мен в една кутия на рафта. Аз често отивах и взимах тези пари от него. Понякога изпитвах съжаление, че баща ми остарява и минава през всички тези трудности заради мен. За да може да ми дава повече пари, баща ми започна да се бръсне сам.
