Истина³

Обикновеният човек харесва истината. Искреният човек цени истината. Вярващият в Бог милее за истината. Обичащият Бог израства в истината. Познаващият Бог установява неделимото си единство с истината.

Животът на желанията иска да обвърже истината. Животът на стремежа иска да открие истината. Животът на осъзнаването иска да разбули истината. Животът на съвършенството иска да прояви истината. Животът на удовлетворението иска да осъществи истината.

Душевният плач-искреност е върховната истина на земята. Плодоносната усмивка-блясък е върховната истина на Небесата.

Когато приемам истината с охота, Бог пречиства ума ми. Когато приемам истината безрезервно, Бог просветлява сърцето ми. Когато приемам истината безусловно, Бог осъществява живота ми. Не се съпротивлявай на истината, защото истината винаги е загрижена и готова да ти помогне. Не унищожавай истината, защото тя е повече от готова да те дари с екстаза на своята обилна Наслада. Не отричай истината, защото тя безсънно и състрадателно се опитва да направи съвършен твоя вътрешен и външен живот.

Истината и Бог са едно, но има една фина разлика. Истината може да бъде заменена, докато Бог никога не може да бъде заменен. Тук се сещам за едно от най-значимите събития, което се случило в живота на Томас Джеферсън, когато той бил назначен за посланик във Франция на мястото на Бенджамин Франклин. Тогава Джеферсън казал: „Бенджамин никога не може да бъде заменен. Не мога да го заместя. Мога само да го последвам“. По същия начин, истината не може да замени Бог. Истината може най-много да последва Бог.

Винаги е за предпочитане да говорим истината и да се превръщаме в истината. Но има много редки случаи, в които истината не може да бъде приложена на практика в земното съзнание. Нека да предположим, че изведнъж ме нападне дива ярост и кажа на някого, че ще го убия. В следващия миг слънцето на мъдростта изгрява и аз не искам да изпълня обещанието си, защото зная, че така ще извърша невиждано престъпление. В този случай, ако не спазя обещанието си, моята душа и душата на другия човек ще ми простят. Но ако кажа на някого, че ще му дам осъзнаване или поне душевен плач-стремеж, и ако не изпълня обещанието си, тогава моята душа и душата на другия човек няма да ми простят.

Истината е универсална и трансцендентална. Моят живот-стремеж обича трансценденталната Истина. Моят плач-стремеж се изкачва високо, по-високо, най-високо, и докато се катери, той засилва любовта си към трансценденталната Истина. Когато универсалната Истина види, че плачът-стремеж на моето сърце доближава най-висшата Действителност, тя ми дарява своята неизмерима любов и посява в мен семената на осъзнаването.

Моят живот-посветеност обича универсалната Истина. Той иска да служи на върховната Реалност във всеки човек и в цялото творение. Когато трансценденталната Истина види, че искам да посветя живота си на универсалната, всепроникваща божественост в човечеството, в този миг трансценденталната Истина е изключително доволна от мен и слиза, за да ме нахрани, за да нахрани моя живот на посветеност. Тоест универсалната и трансценденталната Истина вървят заедно в живота на търсача.

За да достигна най-висшата Реалност, аз имам нужда от горящия пламък на стремежа. Безсънно този пламък-стремеж ще се изкачва все по-високо и по-високо, за да достигне върховните Висоти. От друга страна, моето същество безсънно трябва да се посвети на върховното Дело, и това Дело е да служа на божественото в човечеството. Докато правя това, ще се опитам да изведа на преден план божествеността на човечеството.

Истината ни дарява с това, което има, и с това, което е. Това, което тя има, е зората на съвършенството. Ведро, сигурно, безрезервно и безусловно тя е готова да предложи своята зора-съвършенство на искрените търсачи на Абсолютната Истина. Това, което Истината е, е слънцето на Удовлетворението. Тя винаги е съгласна да дари своето слънце-удовлетворение на искрените търсачи, които копнеят да се превърнат в избрани инструменти на Абсолютния Всевишен.

Истината е цветето на нашата молитва-сърце. Истината е ароматът на нашата медитация-душа. Когато душевно се молим, ние виждаме как в най-дълбоките кътчета на сърцата ни един лотос разцъфва лист по лист. И ние полагаме този лотос в Нозете на нашия Любим Всевишен, а после, докато медитираме, вдишваме неговия аромат. Този аромат пречиства ума, който е обвързан със земята, и просветлява сърцето, което е свободно в Небесата. От друга страна, освобождава душата пътешественик в нас, която иска да върви по Пътя на Вечността, за да проявява върховната Реалност. Докато я проявява, душата-пътешественик засилва своя вътрешен плач, а докато плаче, тя проявява тази действителност. Всеки момент душата-пътешественик в нас плаче и се изкачва, а докато се изкачва, проявява една нова светлина, една нова истина, едно ново съвършенство и едно ново удовлетворение тук на земята.

Satyam eva jayate
„Само Истината побеждава.“