Аз медитирам

Аз медитирам не от страх. Аз медитирам от обич.

Аз медитирам не поради чувство за притежание. Аз медитирам поради чувство на безсебичност.

Аз медитирам върху Бог не защото Бог е велик. Аз медитирам върху Бог, защото Бог е добър.

Аз медитирам върху Бог не защото Той ще ми даде всичко, което искам. Аз медитирам върху Бог, защото Той ще ми даде само нещата, от които се нуждая.

Има особена причина защо медитирам. Аз обичам да разговарям с Бог. Той е толкова очарователен събеседник, а аз съм очарован слушател.

Аз медитирам, за да се отуча и за да науча. Аз медитирам, за да се отуча от моето привързано към земното образование на ума. Аз медитирам, за да науча от моето свободно в Небесата сърце на стремеж. Аз съм плача-глад на моето сърце. Бог е Усмивката-Пир на Своето Сърце.

Някои хора мислят, че не съм практичен, докато други мислят, че не съм искрен. А трети пък мислят, че съм глупав. Всички знаем, че критиката е на дневен ред. Бидейки такъв случаят, как мога да очаквам да бъда изключение? Отново, с цялата си искреност трябва да кажа на света, че съвършенството е все още далечен копнеж в моя живот. Дал съм вътрешно обещание. Няма да се страхувам от критиката, когато съм прав. Няма да подмина критиката, когато греша.

Медитацията е разцъфването на моята увереност в мен и моята увереност в Бог. Нямам увереност в човешките същества именно защото ги познавам и именно защото не ги познавам. Имам пълна увереност в Бог не поради безпомощния ми живот, а поради безсънното си сърце. Имам пълна увереност в себе си не защото Бог е единственият ми избор, а защото Той винаги е Своя безусловен Дар.

Когато не медитирам, съвестта ме гризе, мирът се крие от мен, радостта ме изоставя и удовлетворението ме подминава. Когато медитирам, Божието синьо Око ме благославя, Божието зелено Сърце ме прегръща и Божиите червени Нозе ме подслоняват.

Рано сутрин, когато чуя Божия Глас, аз отварям вдъхновените си очи и медитирам. По време на сутрешната ми медитация Бог ми казва: „Мое дете, иди и докажи на света, че ти си всецяло за Мен“. Късно вечер, когато чуя Божия Глас, затварям уморените си очи и медитирам. По време на нощната ми медитация Бог ми казва: „Мое дете, я гледай, ти си от Мен безпогрешно и вечно“.