Медитация[fn:: SSN 13. Шри Чинмой изнася тази беседа в Щатския университет

Медитацията е призив. Ние призоваваме Божието Присъствие. Божието Присъствие е удовлетворение.

Медитацията е действие на вътрешно вслушване. Ние се вслушваме в повелите на Бог. Когато слушаме душевно, посветено, безрезервно и безусловно, ние получаваме удовлетворение в безкрайна мяра.

Медитацията е приемане. Тя е приемането на живота вътре в нас, извън нас и навсякъде около нас. Приемането на живота е началото на човешкото удовлетворение. Преобразяването на живота е кулминацията на божественото удовлетворение.

Медитацията е себеотдайност. Ние даваме това, което имаме, и това, което сме. На ограничената реалност ние даваме това, което имаме. На безграничната Реалност ние даваме това, което сме. Това, което имаме, е загриженост. Тази загриженост ние предлагаме на ограниченото. Това, което сме, е готовност. Тази готовност ние предлагаме на безграничното.

Увереност ние предлагаме на земната реалност. Признание ние предлагаме на Небесната Реалност. На земната реалност предлагаме постоянната си увереност, че ние несъмнено и безпогрешно сме за земната реалност, за преобразяването и просветляването на земната действителност. На Небесната Реалност предлагаме най-искреното си признание на върховния факт, че ние сме от Небесната Действителност, че нашият източник е Небесната Действителност.

Медитацията и молитвата са две страни на една и съща душевна действителност. Източният свят се основава на медитацията. Западният свят се основава на молитвата. И молитвата, и медитацията ни водят към същата цел. Медитацията и молитвата са като брат и сестра – те са божествени близнаци. Можем да кажем, че молитвата е от женски пол, а медитацията е от мъжки пол. Молитвата казва на медитацията: „Виж, братко, има нещо високо горе. Нека плачем и се реем, реем се и плачем и там горе ще получим всичко, за което сме копнели“. Медитацията казва на молитвата: „Виж, сестрице, има нещо дълбоко вътре в нас. Нека се гмурнем дълбоко навътре и непременно ще получим всичко, за което сме копнели от незапомнени времена. Нека се гмурнем дълбоко навътре“.

Шри Кришна е медитирал. Силата на неговата медитация ни е научила на много неща. Но най-важното нещо, на което ни е научила, е това: Истината накрая ще възтържествува, светлината на справедливостта на Истината един ден ще преизпълни цялото земно съзнание.

Господ Буда е медитирал. Неговата медитация ни е научила, че този човешки живот на страдание един ден несъмнено ще приключи. Мъчителните болки, през които преминава всяко човешко същество, един ден ще приключат и човешкото страдание ще бъде преобразено в божествен екстаз.

Спасителят Христос се е молил. Неговата молитва ни е научила на много върховни, душевни и плодоносни уроци. Тя ни е предложила посланието на божественото в неговата осезаема форма. Ной най-важното му учение е, че Царството Небесно е вътре в нас. Това Царство Небесно е Божие творение, Божие Прозрение и Божия Действителност. Божието трансцендентално Прозрение и Божията всемирна Действителност са вътре в това Царство Небесно.

Нека медитираме посветено, душевно, безрезервно и безусловно. От нашата медитация ще открием върховната истината, че така, както ние се нуждаем от Бог, така и Бог се нуждае от нас. Ние се нуждаем от Него постоянно, за да достигнем собствената си най-висока висота. Той се нуждае от нас постоянно, за да прояви собствената Си най-дълбока дълбочина.