Въпрос: Не мога да разбера как нещо, сътворено от Бог, може да бъде несъвършено. Как може Той да създаде душа, която не е съвършена?

Шри Чинмой: Бог не хвърля душата безсърдечно в проявлението. Душата не е сама. Самият Бог е винаги вътре в душата. Казваме, че сме произлезли от Бог и че сме част от Него. Но къде е нашето осъзнаване? Къде е нашето съвършенство? Ние сме в процес на съзнателно постигане на това осъзнаване и съвършенство. Всеки отделен човек представлява Бог – ние знаем това. Но всеки отделен човек не Го е постигнал съзнателно.

Абсолютният Бог, който е Самият Всевишен, е съвършен. Най-Висшето, Единственият без втори, Бог, който е създал многообразието, е винаги съвършен. Но Бог, който е влязъл в земното поприще за еволюция, е приел несъвършенството, защото е поел земното съзнание, което е пълно с ограничения и несъвършенства.

Не можем да отделим Бог от нашето съществуване или нашите несъвършенства. Мислите ли, че Бог не е там във всичките несъвършенства, които виждаме в света? Бог е навсякъде, но Той е проявен до различна степен. Бог е в крадеца, както и в честния човек. Той е там, имайки преживяване. Бог е във всичко. Той е в най-висшето, както и в най-нисшето.

Но ние не искаме да притежаваме Бог, който е в най-нисшето. Искаме да притежаваме Бог, който е в най-висшето. Бог е в мръсната вода, както и в чистата, бистра вода. Ако искам да остана здрав, ще пия чистата вода. Бог не е достатъчно проявен в мръсната вода, за да ми позволи да имам изгода от пиенето ?. Всъщност ще се разболея или дори ще умра, ако го направя. Така че Бог в мръсната вода не ми е от полза в моя живот на стремеж.

По подобен начин, ако искам да съм съвършен и да служа на Божественото, самият аз трябва да стана божествен. Колко пъти всеки човек става жертва на грозни мисли, небожествени мисли във всекидневното си съществуване? Но през същия ден той също така получава божествени, осъществяващи и върховни мисли. В тъмните мисли Бог не се проявява така, като го прави в божествените мисли. Но отново, Бог не отделя Съществуването Си от един миг до друг и не остава само в добрите мисли. Той е там в нашето небожествено съзнание, както и в нашето устремено съзнание. Ние сме тези, които трябва да решат коя страна на Бог искаме. Всевишният, Духът, е влязъл в материята, която спи. Постепенно Духът се пробужда от собствения си самоналожен сън вътре в материята. Той тласка материята напред, окуражавайки я да се развива. Той казва: „Отвори очите си: трябва да израснеш в Безкрая“. С нашето човешко съзнание, с нашата мъдрост, с нашия съзнателен стремеж ние трябва да израстваме към най-доброто, най-висшето, най-осъществяващото.

Обикновеното ни схващане за Бог е, че Той е там горе и не може да слезе долу. Може и да казвам, че аз и моят Отец сме едно, но ако съм обикновен човек, аз вярвам, че моят Отец е горе на Небето, докато аз съм долу на земята. Но не, моят Отец също е тук. Дори ако съм в ада, Той също е в ада. Моят Отец не може да остане на Небето, докато съм в ада. Когото казвам, че аз и моят Отец сме едно, това означава, че дори ако съм в най-бездънните бездни, то и Той е там. Той е там, където съм аз, ако наистина сме едно. И дори ако не съм съзнателен за нашето единство, Бог е винаги с мен и в мен. Ако съм в затвора, там ще бъде и моят Отец. Той никога не може да остане надалеч от мен, тъй като сме неразделно едно.

Да се върнем на въпроса. Бог не казва на душата: „Върви напред и се развивай, колкото можеш най-добре“. Самият Той е винаги с нас и в нас. Всъщност именно Той е този, който тайно е нашето най-висше Аз.