Мисията на ученика
След петдесет, шестдесет, осемдесет или сто години ще видите резултата от семената, които сега сеем. Дори ако само двадесет-тридесет души дойдат да слушат моя публична лекция, това няма значение. Понякога много съжалявам, когато присъстват само няколко души, но дори и да няма никой, съм готов да говоря пред празната зала срещу стената. Трябва да изнасям лекции, защото Всевишният иска това. От друга страна, ако дойдат повече хора, толкова по-добре, тъй като много хора ще могат да чуят за духовния живот. Ако всички вие чувствате, че моята мисия е и ваша, тогава ще се посветите по всички възможни начини на общата ни мисия.Един от учениците на Шри Рамакришна, който бил много посветен на мисията на Учителя си, веднъж дал обет, че ще учреди център на Шри Рамакришна в Мадрас. Когато пристигнал в Мадрас от Бенгал, единствените му притежания били само един чадър и снимка на Шри Рамакришна. Независимо дали валяло дъжд, или греело слънце, младежът винаги носел чадъра и снимката със себе си. Години наред той работел без почти никакъв резултат. Борел се със всички сили и сега центърът на Рамакришна в Мадрас е добре известен в цяла Индия.
Един ден той изнасял лекция в центъра в Милапур. Тъй като валяло дъжд, не се появил нито един човек. Лекторът се изправил и казал: „Тук няма никой? Къде бих могъл да намеря по-добра публика от стените?“ и си изнесъл лекцията. След това казал: „Стените слушаха с такава посветеност — те са моята най-добра публика. Не спорят, не вдигат шум, не противоречат на възгледите ми. Другите се съмняват и подозират, имат различни възгледи. Но стените приеха всичко, което мога да им предложа. Днес публиката ми беше наистина божествена“.
При мен също, ако дойдат хора, веднага светлината, която имам да предложа, се разпространява между стотици и хиляди. Но ако не успеем да доведем хора, които да слушат, тогава ще кажем като ученика на Шри Рамакришна: „Стените ме приеха“. Наскоро, когато говорих в университета Брандис, имаше много малко хора, но видях как точно зад публиката Всевишният стои с лице към мен. Той ми каза: „Аз слушам. Аз съм Слушателят“. Така че Той ще ни слуша, дори ако публиката липсва.
Всички ние можем да служим посветено. Аз моля всеки мой ученик да разпространява Посланието на Всевишния с посветеност и отдаденост. Ако го правите без никаква гордост, суета или его, вие ще осъществите Всевишния по начина, по който Всевишният иска да Го осъществите.
