Въпрос: Но не мислите ли, че ако нямахме телевизия, щяхме по-лесно да изберем духовната беседа?

Шри Чинмой: Не, не е така. Ако ви обземе леност, може да си кажете: „Кой го е грижа? Духовният живот не е за мен, той е нещо нереално“. Ако това, което казвате, беше вярно, най-бедните хора щяха до един да са склонни към духовен живот. Но не е така. И в Индия, и тук има просяци, които не ги е грижа за духовния живот. Бедността не означава, че сте и на сантиметър по-близо до Бог. Погрешно е да се говори така. Притежанията ви не са отговорни за делата ви – притежателят е отговорен. Сигурен съм, че сте чували името на цар Джанака. Той е имал обширно царство, но въпреки това посветил целия си живот на Бог и осъзнаването на Бог. Така и материалното благополучие на Запада не е задължително пречка за осъзнаването на Бог. Трябва да чувствате, че вие сте притежателят и не бива да сте притежавани от това, което имате. Тези, които нямат притежания, винаги ще таят лоши чувства, защото са бедни и нямат нищо. Тези чувства ще им причиняват трудности. Вие имате телевизор и затова не искате да отидете на духовна сбирка, но този, който няма телевизор, си мисли за нещо друго. Той няма и стремеж. Затова следва винаги да виждате разликата между притежание и притежател. Трябва да отделяте притежателя от притежанието.