Част II — Беседа
Всеки миг е възможност2
Всеки миг е възможност. Всеки миг по време на медитация е най-голямата възможност, независимо в какво съзнание сте били през останалата част от деня или дори точно преди да влезете в залата за медитация. Ако не медитирате добре поради това или онова, изобщо не помага да обвинявате трето лице или целия свят, или дори себе си. По време на всеки миг медитация Всевишният чука на вратата на сърцето ви. Той застава пред вратата на сърцето ви и чука да отворите. Ако я държите затворена, Той просто си отива.Всеки миг е важен в живота ви, но всяка секунда по време на медитация е от изключителна и абсолютна важност. Ако имате депресия, разочарование, гняв, несигурност, ревност, нечистота, небожествени мисли, небожествени идеи или неустремен живот, по време на медитация трябва да хвърлите всички тези неща в океана на Състраданието на Всевишния. В противен случай ставате най-жалкият губещ.
След като веднъж приемете духовния живот, трябва да бъдете изключително мъдри. Има много, много хора на земята, които не са приели духовния живот. Те не знаят и никога, никога няма да разберат какво е божествена възможност, какво е върховна възможност. Всеки миг по време на медитация е едновременно златна възможност и вътрешен изпит. Ако не преминете този вътрешен изпит, независимо от това колко години оставате с вашия Учител или колко пъти идвате на този свят, вие ще останете практически същото неразвито, неосветено човешко същество.
Като търсещи трябва да почувствате, че сте изключителни късметлии, защото сте в божествена лодка. И трябва да се чувствате безкрайно по-щастливи, че Водачът Всевишен има безкрайна Загриженост и Състрадание към вас. Той не е длъжен да дава, но дава безусловно поради безкрайната Си Щедрост. Ако не приемате безрезервно, когато Той ви дава безусловно, тогава нищо няма да може да ви помогне, да ви спаси, да ви просветли или да ви отнесе на другия бряг. Ако поради тревога, грижа, депресия, разочарование, гняв, страх и всички отрицателни качества забравите да цените най-ценното нещо както на земята, така и на Небето — Състраданието на Всевишния — тогава изхвърляте несравним божествен дар.
Нищо няма да остане постоянно в живота на търсещия освен безкрайното Състрадание на нашия Възлюбен Всевишен. Ако можете да получите това безкрайно Състрадание, тогава, когато напуснете тялото, вратата на Небето ще бъде широко отворена за вас. Но ако злоупотребявате с това Състрадание, тогава няма да имате какво да покажете на пазителя на Небесните порти. Но през повечето време безкрайното Състрадание и безкрайната Загриженост на Всевишния или разбирате погрешно, или пренебрегвате; или нямате възприемчивост да го почувствате, или не го цените.
Състраданието на Всевишния е това, което трябва да цените най-напред в живота си. Докато не цените Състраданието на Всевишния, цветето на благодарността никога няма да разцъфне във вас. И ако не развиете благодарност, тогава все още сте в животинското царство. Така че във всеки момент ценете върховното Състрадание на Всевишния, което постоянно се спуска свише. Ако можете да го приемете и цените, ако можете да го пазите всеки мига като нещо, което винаги ще остане несравнимо във вашия вътрешен и външен живот, тогава ваш ще бъде животът на върховно удовлетворение.
Името, славата, земното благоденствие и земните постижения винаги ще се окажат безполезни, безполезни, безполезни дори за тези, които не са искрени търсещи. Идва момент, в който дори едно обикновено човешко същество - такова, което не е приело и което никога няма да приеме сериозно духовния живот — няма да се поколебае да каже, че всички земни постижения завършват с разочарование. Притежанията и постиженията на живота на желанията винаги ще завършат с разочарование Само едно нещо има способността да дава удовлетворение и винаги ще дава удовлетворение, а това е единството — съзнателно, постоянно, пълно, безрезервно и безусловно единство с Волята на Всевишния.
Кой казва, че не знаете Волята на Всевишния? Има ли някой, който не знае Волята на Всевишния? Не! Ако останете в сърцето, тогава всеки миг ще знаете каква е Божията Воля. Но ако останете в ума, никога, никога няма да можете да узнаете Волята на Всевишния. Може да имате грандиозни мисли и възвишени идеи, но те няма да бъдат Волята на Всевишния. Победата или поражението на живота, приемането или отхвърлянето на живота не са крайната действителност в Очите на Всевишния. Той се смее на нашето приемане или отхвърляне на живота, на нашите победи и поражения. Но Той победоносно ни се усмихва, когато Неговата Воля стане наша воля. Не е нужно да ставаме велики във външния свят, за да докажем на света или на Него, че сме достойни Негови инструменти. Той никога не се интересува от нашия земно положение. Той се интересува само за едно нещо: нашето постоянно единство с Неговата Воля.
Смятаме, че сме просяци. Но трябва да знаем, че Всевишният също е просяк. Всеки миг Го молим да ни дари с милиони неща. Но Той ни моли безсънно да Му дадем само едно: нашето душевно предадено единство. Това е единственото Му желание. Можете да кажете: „Защо трябва Той да проси, след като Той има всичко и Той е всичко?“ Той моли, защото чувства, че това е най-лесният, най-безопасният и най-успешният начин да приближи човечеството до Себе Си. Ако Той използва Своята всемогъща Сила, за да ни приближи до Себе си, тогава Той просто ще ни разбие на парчета. Но ако Той може да ни накара да почувстваме Неговото най-сладко Състрадание, безкрайния поток на Неговото Състрадание и ако можем да помним това Състрадание, това е най-сигурният и убедителен начин да се предадем.
Всеки миг можете да бъдете най-щастливият човек както на Небето, така и на земята. Вселенското Съзнание и трансценденталното Съзнание на Всевишния могат да бъдат ваши постоянни, просветляващи и осъществяващи приятели, ако искате да ги имате за свои. Трябва да направите само едно: да дадете това, което имате, и това, което сте. Това, което имате, е готовност, а това, което сте е нетърпение. Готовност и нетърпение: готовността ви да станете изцяло Негови, постоянно Негови и нетърпението ви да бъдете използвани от Него всеки миг по Неговия собствен Начин. Ако ги предложите, не е нужно да давате нищо друго. Тогава ще станете Негов несравним, вечно несравним инструмент.
TDS 11. Шри Чинмой изнесе следната беседа на 5 януари 1980 г в Хонолулу, Хаваите.↩