Въпрос: Как мога да проявя духовното си име?
Шри Чинмой: Първо трябва да си наясно с името си. Твоето име и моето име имат същото значение. Само че в моя случай семейството ми добави „мой“, което означава „пълно“. Твоето име е Четана, което означава „съзнание“. Казвам се Чит, което също означава „съзнание“. „Мой“ означава „пълен“ и комбинацията става Чинмой.Изпълних задачата си, като осъзнах и проявих името си. Как? Като плачех вътрешно, искрено и постоянно години наред. Ако и ти плачеш така, тогава също ще станеш напълно съзнателна. Ако не си напълно съзнателна, тогава е невъзможно да осъзнаеш значението на името си.
Съзнанието прониква в цялата вселена. Колко пъти на ден или на седмица, или дори на месец осъзнаваш значението на това значимо име? Понякога минават месеци, а ти не си съзнателна за името си. По този начин много - почти всички - ученици не се опитват да запомнят, камо ли да бъдат съзнателни за значението на името на душата, което им е дадено. Забравят, че това не е само име.
Преди имаше едно име, а сега имаш друго. Но няма да има разлика, освен ако не помниш съзнателно значението на новото си име. Преди това се казваше Лорен. Но няма разлика между Лорен и Четана, освен ако постоянно не чувстваш, че Четана не е просто друго име. Трябва да придадеш значимост на името на душата си. В противен случай то няма да ти помогне.
Ако придадеш значимост на формата, тогава един ден ще можеш да придадеш пълна значимост на същността. Името на твоята душа и твоята душа са като храм и олтар. Ако храмът не бъде почитан и посещаван по подходящ начин, олтарът ще се разпадне. Олтарът е значението на името Четана, което е преобладаващото качество на твоята душа, а думата Четана е храмът. Ако не мислиш за храма, тогава как ще мислиш за олтара вътре в храма? Така че, когато казваш „Четана“ или когато някой друг го казва, веднага мисли за храма. Същността на душевното слово е светилището. Без храма олтарът ще бъде унищожен от враждебните сили. Но ако помниш, че имаш храм, който е „Четана“, тогава също ще си спомниш, че вътре в него има олтар, което е същността или квинтесенцията на думата. По този начин формата и духът вървят заедно.
