Бог е Tози, който действа
Светът е пълен със страдания, болка и невежество. Щом Бог ни е създал, ние казваме: „Нека стоварим всичката отговорност върху Него; Той е виновен. Бог е създал на земята негодниците като мен, Него ще обвиня“. Получаваме ли обаче някакво удовлетворение, като обвиняваме, оскърбяваме и критикуваме Бог? Нека вместо това се опитаме да видим дали светът има някакъв смисъл, дали има някаква цел.За да направим това, първо трябва да попитаме тялото. Но тялото няма да може да отговори. После ще попитаме витала. И той няма да може да даде отговор. Тогава ще зададем въпроса на ума. Вместо да отговори, умът само ще предизвика безкрайно объркване. Накрая ще попитаме сърцето. За съжаление, ако в сърцето проникне виталът, то сърцето няма да може да отговори подобаващо. Но ако сърцето остане чисто, то ще ни каже, че има някаква цел. А каква е тази цел сърцето няма да може да обясни. Душата ще ни каже, че Бог еволюира в света и чрез света. Той страда и Той се наслаждава. От друга страна, Той изобщо не страда. Той се наслаждава по безброй начини в Своята Божествена Игра на Проявлението.
Ако някакъв резултат не ни удовлетвори, ние няма да виним Бог, нито пък ще виним другите. Няма дори да обвиняваме себе си. Ще кажем само, че сме направили каквото можем и това е преживяването, което Бог ни е дал. В живота може да има само едно от двете преживявания: успех или поражение. Ако приемаме ведро и поражението, и успеха, ще получим истинско божествено преживяване. Това, от което се нуждаем, е преживяването. Ако направим нещо добро, ние често очакваме също добро. Ако направим нещо лошо, винаги се тревожим, че нещо лошо ще ни сполети под формата на ужасно преживяване. Отсега нататък, ако играем ролята си по божествен начин, можем лесно да сме непривързани и в същото време да сме напълно съпричастни. Но ако не играем ролята си божествено, то какъвто и да е резултатът от действието ни, в Божието Око ние няма да сме успели.
Ние грешим и светът греши, затова страдаме. Е, когато правим нещо, нека бъдем умни и кажем, че не ние действаме; някой друг действа. Ако трябва да обвиним за всичко Бог, да го направим по този начин. После нека направим сърцето си голямо, великодушно. Утре, когато решим, че врагът ни е направил нещо лошо, ще кажем: „Не, той не го направи, Бог беше“. Врагът ви не е виновен.
Така няма да обвиняваме себе си и няма да обвиняваме другите, които постъпват зле. Ще прехвърлим цялата отговорност на Бог. След няколко месеца ще забележим, че вършим множество добри неща. Когато направим добро и когато другите направят добро, ще казваме, че Бог го е направил. Когато околните направят нещо хубаво, е много лесно да кажем, че някой друг го е направил. А този някой е Бог. Така ще оставим Бог да отговаря за нашите лоши и добри постъпки, както и за добрите и лошите постъпки на другите. Ще видим, че Бог е Извършителят не само на нашите, но и на чуждите добри и лоши дела.
