Какво ще направя със себе си?²⁰

Какво ще направя със себе си днес? Днес ще се превърна в живот на простота, в сърце на искреност, в ум на смирение, във витал на чистота и в тяло на светлина. Простотата ще намали моята необходимост за притежание. Искреността ще умножи моята необходимост от Бог. Смирението ще ме свърже с истинската реалност на Небесата. Чистотата ще увеличи дължината и ширината на сърцето ми. А вътре в светлината вътрешният плач на моето сърце постоянно ще вижда вечно надхвърлящ се, вечно просветляващ и вечно осъществяващ изгрев.

Какво ще направя със себе си утре? Утре ще се превърна в безусловно търсещ, безусловно обичащ и безусловно служещ. Търсещият в мен винаги ще плаче. Обичащият в мен винаги ще се усмихва. Служещият в мен винаги ще плаче, ще се усмихва и, в същото време, ще получи съвършено съвършенство.

Именно в Божия избран Час ще мога да се откажа от човешкия си живот, както преди това съм се отказал от животинския си живот. За мен Часът на Бог е ударил. Сега е избраният Час, в който да започна божествения си живот. Но божественият живот няма да отрече човешкия ми живот, съвсем не. Той само ще промени, преобрази и просветли моя човешки живот. В моя човешки живот безброй желания нападаха ума ми. Но сега ще прегърна живота на стремежа, живота на вътрешния плач. Тук няма да копнея за име, слава или земни притежания, а за Нозете на моя Любим Всевишен. Единствената ми цел е да седна в Нозете Му, Него да удовлетворявам по Негов собствен Начин всеки миг. Тъмнина аз притежавам и моята тъмнина ще поставя в Нозете Му. Частица светлина аз притежавам и тази частица светлина ще поставя в Нозете Му. Притежавам вътрешен плач, незначителен вътрешен плач и този вътрешен плач ще поставя в Нозете Му. Притежавам мимолетна душевна усмивка. Тази душевна усмивка, макар и мимолетна, ще поставя в Нозете Му. И моето привързано към земята очакване, и моето свободно в Небесата удовлетворение ще поставя в Нозете Му.

Човешкото в мен, божественото в мен, животинското в мен ще поставя в Нозете на моя Любим Всевишен. Той ще използва божественото в мен, за да прояви Себе Си по Свой собствен Начин. Човешкото в мен Той също ще използва, за да прояви Себе Си тук на земята. Животинското в мен – което е изтъкано от съмнение, завист, несигурност, нечистота и т.н. – Той отново ще използва по Свой собствен Начин. Всичко, което имам, всичко, което съм, моят Любим Всевишен ще използва, за да служи на Себе Си по Свой собствен Начин. Аз ще бъда само инструмент, безусловен инструмент на моя Възлюбен Всевишен, Него да радвам по Негов собствен Начин тук на земята и там в Небесата. В света на желанията, в света на стремежа, в света на преживяванията, в света на осъзнаването и накрая в света на единството аз ще Го удовлетворявам – моя Възлюбен Всевишен – винаги по Негов собствен Начин, винаги.