Въпрос: Забелязвате ли резултатите от работата, която Вивекананда е извършил в Америка?

Шри Чинмой: Великите души, освободените души, осъзнатите души, спасителите на света, идват на този свят за преобразяването на света, ала това всъщност е напразно. Те идват тук, но едва ли могат да постигнат нещо. Именно Вивекананда е този, който е донесъл индийската духовност на Запад. Това е продължило, но щеше да продължи повече, ако не бяха дошли на Запад толкова много учители по хатха йога. От една страна, може да кажете, че западните хора, тъй като не бяха много духовни, постъпиха правилно, започвайки с хатха йога, която е като детска градина. Има голяма разлика между упражненията на хатха йога и обикновените физически упражнения и практикуването на хатха йога има големи преимущества. Но от друга страна, ако бяха започнали с йога на концентрация и медитация от самото начало, както правят индийците, те щяха да напредват далеч по-бързо. Има много ашрами в Индия, където въобще не практикуват хатха йога. Там не отдават голямо значение на хатха йога. По същия начин биха могли да започват с истинска медитация и в Америка.

Голям брой свамита обаче дойдоха тук след Вивекананда и започнаха да преподават хатха йога. Те пренебрегваха медитацията и вътрешния живот, така че западняците свързват Йога само с физически упражнения. Хатха йога тук попречи на Веданта движението на Вивекананда. Но имаше хора в Америка, които се интересуваха от по-дълбоката духовност. Тогава учителите по хатха йога, които може би никога не бяха медитирали в Индия, станаха хитри. Те прибавиха медитация към собствените си учения, за да могат да запазят поне няколко ученика.

Но що се отнася до медитацията, аз бих искал да кажа, че много от собствените ми ученици са медитирали повече и по-искрено, отколкото някои от тези свамита са правили това в Индия. Те може да са прекарали там тридесет, четиридесет или дори петдесет години, но през тези четиридесет или петдесет години не са медитирали сериозно дори един месец. Някои от тези учители въобще не са имали духовен Учител, докато други са били при някоя духовна личност за много кратко време. Тогава те са дошли на Запад и са се възползвали от името на Учителя си. Заявявали са: “Еди кой-си беше мой Учител.” Но някои от тези така наречени ученици дори не са живели в ашрама на Учителя си. Или може да са прекарали в ашрам един ден или месец. Когато Учителите са били живи, може би тези свамита са били техните най-слаби ученици. Учителите може дори никога да не са знаели, че тези ученици са били при тях. Но тези така наречени ученици са станали самозвани „избрани инструменти“ на Учителите си на Запад.