Решителност и сила на волята

Ако искаме да развием решителност, тогава не трябва да мислим за низшия, емоционален витал, а за динамичния, енергичен витал. Трябва да мислим за себе си не като за агресивен витал, който с готовност се отдава на депресия и разочарование, а като за витал, който е изпълнен с решителност. Ако виталът иска да постигне нещо на всяка цена, това е небожественият витал. Ала той само руши нашите възможности и заложби. Като си служим с нечисти средства, като злоупотребяваме с решителността си, ние не можем да получим нищо. Но ако виталът желае да работи посветено и с огромна искреност, ако той се нуждае от истината и няма да си отдъхне, докато не постигне истината, това е божественият витал. Той копнее за всичко положително. Нуждае се от Светлина. Без Светлината той няма да бъде осъществен. Нуждае се от божествена Сила — Силата, която изгражда, а не силата, която ни разрушава. Той се нуждае от божествена Любов — Любовта, която се разширява, а не човешката любов, която завършва с разочарование.

Да кажем, че едно дете е започнало да учи в началното училище. То заявява: „Твърдо реших да получа магистърска степен; докато това не стане, аз няма да се откажа да уча.” Ако решителността му е много искрена, един ден то ще постигне целта си. Подобно на това и в духовния живот, ако виталът обещае, че ще притегли отгоре безграничен Мир, Светлина и Блаженство, тогава рано или късно той ще го стори.

Решителността на витала обаче не е достатъчна; ние се нуждаем също така от волята на душата. В основата си решителността идва от душата. Когато си служим с тази сила на физическо, витално или умствено ниво — иначе казано на външен план — ние я наричаме решителност. А когато я прилагаме на вътрешно или психично ниво, я назоваваме сила на волята, светлина на душата. „Сила на волята” е духовният термин, който употребяваме за решителността. Когато светлината на душата навлезе във витала, ние можем да придобием еднопосочна решителност. Тя е е божествена решителност, истинска сила на волята.

В обикновения човешки живот, когато сме решени да направим нещо, ние поддържаме решителността си пет минути, а после тя изцяло ни напуска. Ако се опитаме да постигнем решителност със собствени усилия, тя няма да е трайна. Но щом узнаем какво представлява волята на душата, виждаме, че тя се запазва за много години, дори за цял живот.

Божествената решителност идва спонтанно, ако медитираме върху сърцето, върху светлината на сърцето. Всеки търсещ може да развие способността да извежда на преден план светлината. Ако медитираме някъде другаде, а не върху сърцето, решителността ни може да се колебае. Да предположим, че сме решени да станем на другата сутрин в пет часа. Утре може да станем в пет часа с много голяма трудност, но вдругиден ние просто ще забравим да станем от леглото. Не сме дали решително обещание и ставаме в осем или в десет. Защо? Защото не сме заредили батерията си. Ако получим божествена светлина от нашата душа по време на медитацията си и ако искрено се помолим на душата да ни събуди в пет часа, тогава тя ще е доволна. Дори да си легнем в два часа през нощта, ще можем да станем в пет. Душата ще ни събуди. Тя е тази, която може да поеме отговорността да направи необходимото от наше име. Тези, които търсят Истината и Светлината, винаги ще се стараят да получат свободен достъп до волята на душата. Нашите усилия ще притежават мощ само ако съзнателно се стремим да се отъждествим с волята на душата си и с решителността на вътрешното си същество.