10. Баща ми и неговият брат свами

Свамите водят много аскетичен живот. Те се отричат от света и преживяват от милостиня. Щом някой търсещ получи посвещение като Свами, той не може да докосва нозете на другиго, освен на своя Учител. Чичо ми получи посвещение от Учител и моят баща отиде да го види. Баща ми беше по-възрастен от него и чичо ми казал: „Това е моят по-голям брат. Аз трябва да докосна нозете му“.

Баща ми казал на неговия Гуру: „Майка ми поиска да върна брат си у дома. Той трябва да дойде с мен“. Заради обичта си към моя баща чичо напусна Учителя си и се върна вкъщи.

Майка им живя само месец-два след това. Чичо ми остана там до смъртта ú. После каза на баща ми: „В този живот искам от теб само един дар“. Баща ми знаеше за какво става дума и отвърна: „Имаш го!“. Той каза, че на чичо никога няма да му се налага да се връща отново при семейството си. Той може да остане завинаги при своя Гуру.

Веднъж в годината баща ми отиваше да види своя брат свами в ашрама на неговия Гуру.