11. Моят баща и окултистът

Този роднина никога не се интересуваше от учене, дори не беше ходил в начално училище. Но тъй като беше голям окултист, много хора ходеха при него, когато бяха в беда. Ако откраднеха крава, той казваше на собственика къде точно да отиде да я намери.

Този окултист неведнъж беше помагал на баща ми. Веднъж татко отиде при него, когато брат ми Чита беше тежко болен. И Чита, и синът на един друг роднина бяха сериозно болни и лежаха в болницата. Окултистът каза на баща ми: „Лекарите са некадърни! Те няма да могат да излекуват сина ти. Ето, вземи благословена пепел от нозете на Майка Кали. Ако я сложиш на главата на сина си, той ще се оправи“.

Баща ми отиде в болницата и намаза главата на брат ми с пепелта. Поради силната си любов и уважение към баща ми, окултистът помогна на брат ми Чита. Но когато роднината, чийто син също беше в болницата, отишъл при окултиста, той му казал: „Бог е и в лекарите“ и не му помогнал.

За съжаление, лекарствата на медиците не подействаха. Синът на роднината почина, а брат ми оздравя. Така че пепелта на окултиста спаси брат ми, а лекарството не излекува сина на нашия близък.

Има още една поразителна история за този окултист. Баща ми съчувствал на едно семейство, което отворило магазин, а после фалирало. Хората ги притискали да платят дълговете си и баща ми им изпратил пощенска картичка с обещание да им даде малко пари. Семейството запазило картичката с намерение да я използват в съда като доказателство, че баща ми носи отговорност за дълговете им.

Един приятел на баща ми чул за това и разказал на окултиста. Той заявил: „Аз ще се погрижа за това“. Приятелят имал вяра в него и казал на баща ми да не се тревожи. Когато това семейство представило в съда картичката, съдията видял, че на нея няма подпис. И той казал, че не може да търси отговорност от баща ми. От далечното индийско село окултистът заличил подписа в градския съд тъкмо преди съдията да погледне картичката.

Веднъж баща ми и един негов приятел отишли да се видят с окултиста много късно вечерта, около полунощ. На село хората обикновено си лягат около осем часа, така че по това време всички вече спели дълбоко. Окултистът медитирал и видял вътрешно, че баща ми и приятелят му идват. Той изключително много уважавал баща ми и затова събудил майка си, като казал: „Тези хора са пътували дълго и не са яли. Моля те, сготви нещо“. Когато баща ми и приятелят му пристигнали, храната била готова.

Веднъж този окултист отишъл в Калкута и хората там започнали да го молят да им каже нещо. Първото му изречение било „Без Бог всичко е дръжка на метла“. Думата, която използвал за дръжка на метла, била на читагонгски диалект, който хората от Калкута не знаели. Те помислили, че това е мантра и започнали да я повтарят.

Сред публиката имало 5-6 жени от Читагонт. Те се разсмели. Местните се ядосали на тази невъзпитаност, а хората от Читагонг се притеснили, че тези от Калкута повтарят „мантрата“ на окултиста!

Когато окултистът бил млад, родителите му го накарали да се ожени въпреки нежеланието му. Когато видял съпругата си в паланкина, той извикал: „Робство, робство!“ и изскочил оттам. После избягал. Каква драма предизвикал! Случаят се разглеждал дълго във върховния съд на Читагонг.

След години той позволил на жена си да се върне при него, но тя не се интересувала от медитация – изобщо! Когато починал, учениците му се опитали да я убедят да заеме мястото му, но тя отказала: „Не, не мога да приема вашите поклони и всичката ви преданост“.