Част II — На косъм от смъртта

19. "Моята молитва е по-силна от едрата шарка"

Бях тригодишен, когато се заразих с много тежка форма на едра шарка. Състоянието ми се влошаваше с всеки изминал ден. Лекарите бяха изгубили всякаква надежда и семейният духовник смяташе, че няма да оцелея.

Една нощ духовникът сънувал, че съм умрял. Веднага хукнал към нас, макар да било посред нощ, и почукал на вратата. Майка ми, много разтревожена, отворила вратата. Духовникът изтичал в стаята ми, където аз спях под мрежата против комари. Дотогава аз бях много зле, но внезапно се събудих с бодър вик. Като ме чу, духовникът започна да удря гърдите си с юмруци – от радост, от уплаха, или и от двете – и да скубе косите си. „О, Господи!“ – възкликна той – „Ти ме заблуди. Но сърцето ми прелива от радост и благодарност за тази заблуда“.

Майка ми поиска да знае защо духовникът е дошъл посред нощ, и той, все още разтреперан, ú разказа всичко за своя сън. Майка ми отговори: „Почитаеми господине, моята молитва е безкрайно по-силна от детската шарка“.