20. Спасителна лодка от дълбините на непознатото

Веднъж, когато бях на пет години, се прибирах у дома от града с по-големия си брат Чита, който беше вече пълнолетен. Качихме се на малък ферибот, който плаваше от нашето село до града и обратно. Имаше шест или осем пътници, сред които аз и Чита. Пътуването обикновено траеше час и половина, тъй като Карнафули е една от най-широките и бурни реки в Бенгал.

Тъкмо в този ден реката се беше разбушувала най-много. След поройния дъжд бурята все още не стихваше. Към тази беда се прибави и голяма дупка, зейнала в лодката, която веднага започна да потъва. Намирахме се насред широката река, поне на три мили и от двата бряга.

Пътниците изпаднаха в паника. Всички те, заедно с лодкаря, се молеха на великите духовни Учители и космическите богове и богини за незабавна помощ. Призоваваха Рама, Кришна, Кали, Дурга – всички. Сълзи се стичаха по лицето на моя по-голям брат, защото той знаеше, че аз не мога да плувам. Лодкарят отчаяно викаше за помощ, но от околните лодки не обръщаха внимание. Те също бяха застигнати от бурята и вероятно бедстваха като нас.

Бавно и неумолимо лодката потъваше, потъваше, повличайки ужасените пътници. Съдбовният момент не беше далеч.

Внезапно, за голямо учудване на лодкаря и пътниците, право пред нашата потъваща ладия – нямаше и три метра – изскочи от дълбините празна лодка. Без да се бави, лодкарят ме грабна и ме хвърли в нея. После всички пътници бързо скочиха в лодката един по един. Всички ме прегръщаха. Те чувстваха, че моята съдба е спасила и техния живот. Това беше денят, в който ми бе писано да умра, но Бог се разпореди другояче.

Когато природата стихия се укроти, двама лодкари извикаха отдалеч: „Идваме да ви помогнем!“. Само че помощ вече не беше нужна.

Когато наистина търсехме помощ, тя не дойде от никакъв човек. Дойде направо от Бог. И такава навременна помощ ние получаваме единствено от Бог.