22. Майка ми в очите на лъва

Когато бях на десет години, ходех на гости при вуйчо си, който живееше в провинцията. Наблизо имаше планинска верига – на около две мили и половина. Аз много обичах да скитам из тези планини.

Веднъж, около два часа следобед, всички мои приятели бяха на училище и аз реших да се разходя сам по един от хълмовете. Бях минавал там много пъти с моите приятели и роднини. Но бяхме обикаляли само най-достъпните места в подножието на хълма. Този път, съвсем сам, аз много се радвах на приключението! Навлизах все по-навътре, докато се озовах насред гъстата гора, която покриваше хълма.

Аз много обичах един плод, наречен джуджуб (вид фурма). В гората имаше много дървета джуджуб, така че се покатерих на едно от тях и ядох до насита. Когато слязох долу, срещу мен, само на три метра разстояние, стоеше планински лъв!

Стояхме там един срещу друг и лъвът съвсем не изглеждаше свиреп, беше много кротък. Нещо повече, в очите на лъва аз виждах отразено лицето на майка ми, която беше в нашето село, на шест мили оттам.

Това продължи няколко минути. Виждайки майка си в очите на лъва, аз не изпитвах страх и не виках. Бях спокоен и невъзмутим. Колкото повече се вглеждах в очите на лъва, толкова по-силно беше усещането за обич, което идваше от лъва.

След около пет минути аз много бавно започнах да се отдалечавам, обърнах се с гръб към лъва и закрачих предпазливо. След като изминах доста голямо разстояние – около четвърт миля – се обърнах да видя дали лъвът ме следва. После си плюх на петите и хукнах с всички сили!

Бързо изминах една миля – с плач и викове за помощ: „Спасете ме! Спасете ме! Видях лъв!“. Когато най-после стигнах до къщата на леля си, целият треперех и пищях. На леля ми ú се струваше, че съм умрял и после по чудо съм оживял отново. Някои от съселяните ми съчувстваха, други ме хокаха, трети се подиграваха. Леля ме прегръщаше така, сякаш бях убит от лъва.

Макар да беше решено, че ще остана при роднините няколко дни, майка ми съвсем неочаквано пристигна същия ден. Тя си почивала следобед и сънувала, че ме напада и убива лъв! Тя пристигна в дома на брат си буквално полудяла от мъка, смятайки, че синът ú е мъртъв.

Бях направо окъпан в морето от сълзи, което майка ми и леля ми проляха, като ме видяха жив и невредим.