21. Колко сладка и примамлива е захарната тръстика

Веднъж семейството ни извършваше Кали Пуджа – празника на Майка Кали. Тогава бях на около седем години. Бяха направени много жертвоприношения, най-важното от които беше жива коза. Някой държеше здраво краката на животното, а главата се слагаше на другия край на дръвника. За да е успешно жертвоприношението, свещенослужителят трябваше да отсече главата с един удар на острия си ятаган. Ако не успееше от първия път, казваха, че дяволски злини ще сполетят семейството, което извършва тази Пуджа.

Съгласно обичая, след принасянето в жертва на козата, на Майка Кали се поднасяха и плодове. И в този случай, за да е успешна церемонията, духовникът трябваше да разполови плодовете само с един замах на ятагана. После той ги хвърляше към зрителите и щастливците ги хващаха.

Скоро настъпи моментът да се поднесе захарна тръстика. Стъблата яха сложени на дръвника, където преди това жертваха козата и плодовете. Върховете на захарната тръстика имат листа и не стават за ядене, но основното стъбло на растението е много вкусно.

Аз забелязах, че някои от моите приятели, които стояха близо до върховете на захарната тръстика, тихичко бяха заобиколили зад гърбовете на присъстващите, за да застанат от другата страна на олтара. Те знаеха, че стъблата ще полетят към тях.

Свещенослужителят държеше ятагана с две ръце и го беше вдигнал над главата си, дори го беше отметнал назад за по-голяма сила, за да изпълни успешно ритуала. Тъкмо когато беше замахнал, аз скочих през дръвника. Браминът моментално спря замаха си и върна ятагана назад.

През присъстващите премина вълна от ужас. Бях се разминал на косъм с голяма беда! Ако свещенослужителят не беше успял да спре удара, аз щях да съм в другия свят! За щастие, Божественото в него за един миг го дари със спасително умение.

Баща ми дойде при мен тихо и спокойно и ме прегърна с две ръце. На лицето му нямаше и следа от тревога или притеснение – от него струеше само сдържана радост.

Татко отведе настрани свещенослужителя и му каза: „Ти спаси живота на сина ми. Каквато награда поискаш – пари, имот или нещо друго, което притежавам – ще ти я дам веднага, тук и сега“.

Браминът, все още разтреперан от преживяното, извика: „Награда! Каква награда? Аз спасих най-скъпия син на моя попечител! Каква по-голяма радост може да има на земята?“.