26. Пробуждане

Полунощ. Небето беше покрито с облаци. Валеше пороен дъжд. Сладостен прилив на блаженство изпълни сърцето ми и ме събуди. Станах и постепенно започнах да се оглеждам наоколо. Не виждах никого и не разбирах от кого е дошло това сладко блаженство. Затова с натежало сърце си легнах отново.

Изведнъж някой в мен извика силно: „Погледни към небето, мили мой, просто погледни към небето“. Аз вдигнах поглед. Дъждът беше спрял. В небето нямаше облаци. Вечно чистият лунен лик светеше ярко.

Скоро усетих как птицата на съзнанието ми танцува радостно в скута на луната. Видях как една нежна, прилична на цвете ръка ме вика с голяма любов. И в безкрайно радостен танц сърцето ми скоро литна в синьото небе, от което ме викаше моят приятел.

По пътя аз само веднъж погледнах надолу към земята. Видях там земни същества, които ме викаха с голяма обич и ме молеха да не отивам при моята Цел. От друга страна, някои казваха: „Продължавай напред, скъпи приятелю. Нашият Възлюбен те вика“. Вслушах се в горещото желание на последните.

Аз стигнах до Целта си. Подобната на цвете ръка ми повели да вляза дълбоко в сърцето си и да видя цялото Негово творение. С каква радост съзрях Неговото творение вътре в себе си! Ръката докосна леко главата ми и ме превърна в светлина, любов и красота.