Откъси от „Синът“

Действие 1, Сцена 1

ОТЕЦЪТ: Сине мой, имам отличен план. Искам да го споделя с теб. Искам да слезеш на земята и да изиграеш най-значимата роля.

СИНЪТ: Отче, Отче мой, наистина това е прекрасна идея.

ОТЕЦЪТ: Знаеш ли, да работиш за земята, да работиш за преобразяването на земното съзнание, е невъобразимо трудна задача.

СИНЪТ: Но, Отче, не искам да пропускам тази неповторима възможност. Освен това знам доста добре, че Ти, Отче мой, ще преизпълниш земното ми поклонение със способности. Тъй като нямам никакво колебание, Отче, не мога да продължавам да отлагам.

ОТЕЦЪТ: (с широка усмивка): Сине, ще бъдеш на земята тридесет и три години!

СИНЪТ: Само тридесет и три години! Как тогава ще изпълня задачата си?

ОТЕЦЪТ: Сине, можеш и ще го направиш. Сине, на земята някои хора ходят, докато други крачат, а трети бягат. В твоя случай ти не само ще тичаш най-бързо, но и ще проявиш най-висшето. Сине, тялото ти ще остане на земята тридесет и три години. Но твоето Съзнание ще напътства земното съзнание завинаги, завинаги. Сине, ще кажеш на света, че ти си пътят и ти си Целта.

СИНЪТ: Отче, току-що ме хвърли в море от объркване.

ОТЕЦЪТ: Защо, сине мой? Как, сине мой?

СИНЪТ: Кришна, Буда и други са ме предшествали, Отче. И съм сигурен, че след напускането ми ще има и други, които да ме наследят. В такъв случай как мога да кажа на света, че само аз съм Пътят и Целта?

ОТЕЦЪТ: Сине мой, когато казах ти, всъщност имах предвид стремежа. Когато казах ти, всъщност имах предвид спасението. Ти въплъщаваш стремежа, Пътя. Ти въплъщаваш спасението, Целта. Ти като стремеж и ти като спасение ще Ми служиш, ще Ме проявяваш и ще Ме изпълниш на земята. Сине, ясна ли ти е сега Моята философия?

СИНЪТ: Повече от ясна. Излишно е да казвам, че Твоето Състрадание е това, което я направи толкова ясна.

ОТЕЦЪТ: Радвам се, че си Ме разбрал. Радвам се, че ще Ме разкриеш на земята. Радвам се, че ще Ме проявиш на земята. Радвам се, че ще Ме осъществиш на земята. Не забравяй, че ти ??си Моят инструмент. Нимита матрам бхава савясачин.

СИНЪТ: Отче, на какъв език говориш? Звучи доста странно, но толкова очарователно.

ОТЕЦЪТ: А, сине, не знаеш ли този език? Това е санскрит. И това, което току-що казах, беше възвишеното изказване на твоя брат Кришна. Той каза на най-скъпия си ученик: „О, Арджуна, стани моят чист инструмент.“ Ти също ще кажеш на своите ученици и близки да станат божествени инструменти. Сине, казвам ти нещо, което ще те очарова или поне ще те позабавлява. По време на престоя ти на земята ще отидеш в онази част на света, където се преподават писания на санскрит. Ще научиш много от тях. Ще бъдеш в тази част на света една година. Тази една година в твоя вътрешен живот ще бъде най-полезна.

СИНЪТ: Колко странен е санскритът! Колко сладък е санскритът! Отче, ще повториш ли това, което току-що каза на санскрит?

ОТЕЦЪТ: Нимита матрам бхава савясачин.

СИНЪТ: Благодаря ти, отче. Знам, че съм просто Твой смирен инструмент. Това е всичко.

ОТЕЦЪТ: Сине, ти знаеш върховната тайна, а тази върховна тайна е смирението. Твоето смирение ще те увенчае с трансцендентална победа. Сине, ти Ме разбираш и аз те разбирам. Но светът ще те разбере погрешно. Ще дадеш на човечеството това, което имаш и което си: Любов, Загриженост и Състрадание в безкрайна мярка. Ала все пак светът ще те разбере зле. Някои неосветени, небожествени и немислими човешки същества ще те убият.

СИНЪТ: Ще ме убият? Защо? Как?

ОТЕЦЪТ: Защо? Защото са невежи. Как? Те ще те разпънат на кръст.

СИНЪТ: Ще ме разпнат? Сериозен ли си, Отче?

ОТЕЦЪТ: Сине, сериозен съм. За съжаление съм сериозен. Но сине, ти прекрасно знаеш, че е унищожено само тялото, а не душата. Душата е безсмъртна. Птицата-душа естествено ще отлети обратно към своя божествен Източник, когато клетката бъде разбита.

СИНЪТ: Отче, те са толкова неблагодарни хора!

ОТЕЦЪТ: Сине, благодарността още не се е родила на земята и не знам дали някога ще се роди на земна почва. Но не трябва да мислиш, че съм те изоставил по време на разпъването ти. Човешкото в теб ще мисли така, но не и божественото в теб. Тъй като приемаш човешко въплъщение, понякога трябва да се държиш като човешко същество. В противен случай няма да има игра. В противен случай хората винаги ще виждат зееща пропаст между живота ти на чистота и святост и техния живот на нечистота и тъмнина. Забелязвайки това, те никога няма да се опитат да надхвърлят своето земно съзнание. Светлината трябва да слезе в тъмнината. Само тогава Светлината може да преобрази и да просветли тъмнината. Няма друг начин. За да преобразиш съзнанието на човечеството, трябва да станеш едно цяло с човечеството. Трябва да станеш неразделна част от човечеството. Понякога трябва да действаш на собственото им ниво, според ограниченото им разбиране. Сине Мой, няма друг начин.

В края на пътуването си човешкото в теб ще каже: „Отче, защо ме изостави?“ Божественото в теб ще помоли: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят!“ Уверявам те, сине Мой, умиращият човек в теб веднага ще бъде утешен и ще бъде обгрижен от Мен. Просветляващото божествено в теб не само ще те обезсмърти, но и ще ускори пълното Ми проявление на земята.