Въпрос: Как различаваш първокласните ученици от второкласните?

Шри Чинмой: Аз не съм обявявал гласно кой е първокласен и кой третокласен ученик. В някои случаи съм казвал, в други не съм го казвал дори на първокласни ученици. Разбира се, не съм казвал и на тези, които са шестокласни или седмокласни ученици, съвсем не. Не искам да ме питат за това. Но в мига, в който видя един човек, веднага знам към кое ниво принадлежи.

Как ги отличавам ли? Вие сте ученици. Външно аз не ви изпитвам, но на вътрешен план всекидневно сте подложени на изпит. Всеки ден аз ви оценявам, отсъждам, но не като истински съдия –- аз само гледам нивото ви. Виждам колко плачете, доколко сте жадни да напредвате и да се предадете на божественото в мен. Ето тези неща получават оценка. Всеки ден аз ви оценявам. Казвал съм, че духовният Учител е като частен наставник. И това е истина. Въпреки че ви оценявам, аз не ви късам на тези изпити. Аз не обявявам нищо на глас. Не ви моля да напуснете моето училище. В обикновеното училище, ако не си вземете изпитите една или две години, ще ви помолят да напуснете. Но аз не постъпвам така. В повечето случаи ви задържам, докато не видя, че сте безнадежден случай. На вътрешен план аз наблюдавам ситуацията и виждам кой е първокласен ученик, кой е второкласен и т.н.

От друга страна, трябва да съм много искрен с вас и да ви кажа, че в групата на първокласните ученици има един вътрешен кръг. За хората от този кръг и всички първокласни ученици аз съм този, който определя съдбата им. За другите аз се опитвам да направя съдбата им по-добра, по-светла, по-духовна. Но за първокласните и за вътрешния кръг аз съм този, който решава съдбата им. Аз я определям. Това не означава, че им казвам кой да отвори ресторант или да открие божествено предприятие. Не! За тези неща не е необходимо да си първокласен ученик. Дори шестокласен ученик може да прояви Всевишния във външния свят. Това, за което говоря, е далеч по-значително.

Външно мога да помоля някого да стане преподавател или да получи докторска степен. Това е нужно за моята проява на земята и е много важно. Но има един друг вид определяне на съдбата и това се случва във вътрешния свят. Там аз също мога да се обърна към някого, за да стори нещо за мен. И му казвам: „Това трябва да се направи, онова трябва да се направи“. Външно мога да кажа на някого да започне работа във вестник или да учи медицина — така аз определям външната му съдба. После човек може да навлезе от външната във вътрешната съдба. От друга страна, има ученици, които може външно да не правят нищо значимо, но във вътрешния живот да са здраво стъпили и много стабилни. Във вътрешния живот те са с големи способности да свършат нещо и затова аз им помагам. Тук аз пък градя вътрешната им съдба.

Може да изглежда доста сложно, но не е така. Първокласните ученици ще усетят, че не е толкова сложно. Трябва да спомена, че не всички от онези, които ме виждат постоянно и са около мен тук в Джамейка, са първокласни ученици или от вътрешния кръг. Не! Някои от Центъра наистина са такива. Но не всичките петнайсет-двайсет души, които през цялото време виждате около мен, са първокласни ученици.

Търсещият трябва да почувства дали е първа, втора класа или т.н. Това усещане идва по време на истинска медитация. В противен случай от завист или несигурност някой ще каже: „О, щом Гуру не ми се усмихна тази сутрин, значи съм от четвъртокласните ученици“. Само по време на много добра и възвишена медитация ще можете да разберете дали сте първокласен ученик, второкласен, или друг. Иначе, щом погледна някой друг, ще си помислите, че не сте от най-добрите. А всъщност може да сте наистина мой първокласен ученик, а този, на когото съм се усмихнал, да е четвъртокласен.

Така че по моята усмивка или по външните знаци няма да можете да определите кой какъв е. Тези, които наистина ми принадлежат, знаят, че са мои първокласни ученици. Не защото съм им го казвал директно. Не съм правил такова нещо. В редки случаи съм го казвал на няколко души, защото поради някаква причина са били тъжни и депресирани. Иначе аз не се обаждам на хората, за да им говоря за това. Не съм го правил и никога няма да го направя.

И отново повтарям, че всеки има възможността да стане мой първокласен ученик и не на всяка цена, а чрез предаване. Можете да го постигнете чрез предаването, а не чрез притежаване. Повечето от вас не успяват да станат добри ученици, защото се опитвате да ме спечелите не чрез предаващата се душа, а чрез вашия изискващ витал. Ако го направите с душата, която се предава, тогава незабавно ще се превърнете в първокласен ученик. Ако си служите с витала, ще слезете надолу. И после от трето ниво ще слезете на четвърто, от четвърто на пето.