Въпрос: Обикновено се съмнявам, че това, което върша във външния свят, е правилно. Какво да правя с този проблем?

Шри Чинмой: Ти питаш как да разбереш дали постъпваш правилно. Нека първо да кажа, че, ако резултатът от това, което правиш, не ти влияе, тогава ще ти е много по-лесно да постъпваш правилно. Ако не си привързан нито към успеха, нито към провала, тогава силата на твоето незаинтересовано отношение ще ти помогне да постъпваш правилно. И всичко се оправя автоматично, когато усетиш, че резултатът не ти влияе.

Но след като имаш Учител, ти лесно можеш да ме попиташ. Щом веднъж си ме попитал за нещо и аз съм казал: „Направи го“, значи това е правилното решение. Ако ти се осмелиш да го сториш, дори и хората да ти казват, че си губиш времето, тогава ще дойде и успехът. Божественият ти успех ще дойде като резултат от твоето послушание.

Вие сте чували хиляди индийски истории, в които хората са осъзнали Бог благодарение на своето послушание. Учителят казва: „Стой тук“, после заминава и се връща след четири или пет часа. Докато седи в определена поза, ученикът не бива да си мисли: „О, аз съм негоден. Учителят не ме използва за нищо. Той знае, че от мен няма никаква полза. Затова не ме кара нито да тичам, нито да общувам с останалите ученици“. Ако ученикът схваща нещата по този начин, то той е загубен. Но ако си каже: „Учителят ме помоли да седя тук, следователно това е най-доброто, което мога да сторя за собственият си напредък“, в такъв момент ученикът постъпва правилно. Той трябва да почувства следното: „Ако стоя тук толкова дълго, колкото той иска, тогава ще мога да осъзная Истината безкрайно по-бързо“.

В твоя случай ти изпитваш трудност да общуваш с хората. Хората не те разбират правилно. Опитваш се да им помогнеш, а те не приемат твоята помощ. Критикуват те и те обиждат. Но ако си мислиш: „Това ми бе възложено от моя Учител и аз ще го правя, докато той ми даде друга задача“, то самият факт, че си ме приел като свой собствен, ще те предпазва, ще те закриля и ще те просветлява.

Много е трудно да се занимаваш с хората във външния свят, защото всеки ден ние по някакъв начин успяваме да забравим своето вътрешно обещание към Учителя. И всеки ден трябва да подновяваме това наше вътрешно обещание. Съществува едно единствено обещание и то е едно и също за всички: „Аз ще удовлетворя Всевишния в моя Учител и в себе си в това прераждане“. Това е. Всяка сутрин се храним с нова храна: по същия начин трябва всяка сутрин да подновяваме това обещание. Отново и отново! Ако всеки ден обновявате това обещание, тогава независимо с колко хора ще си имате работа през деня, няма да срещнете никаква трудност. Ако изпълните това обещание, дадено от душата ви, тогава незабавно ще се появи послушанието, ще дойдат любовта и посветеността, ще дойде и предаването. А щом веднъж се появи безусловното предаване, всичките ви проблеми ще се решат.

Нашата философия започва с любовта, после следват посветеността и предаването. Това са стъпалата на една и съща стълба. Но аз виждам нещо много странно. Хората казват, че обичат Всевишния в мен. Те ме обичат според своите възможности. Това може да е човешка любов, може да е божествена любов, единствено Бог знае. Но те не искат да направят следващата крачка, посветеността. Посветеността е посветено единство, а при тях то не идва. Искам да кажа, че ако няма посветеност, тогава няма да го има чувството за единство, най-сладкото усещане за единство няма никога да се появи.

Някои хора остават на първото стъпало. Те обичат нашия път и нашата мисия по един човешки или божествен начин. Но когато става дума за предано действие, за предано единство, те го нямат. И тук техният напредък спира. Ако има любов и тази любов е абсолютно божествена, тогава тя ще премине в посветеност и ще докосне вратата на предаването. А след това ще стане едно с вратата на предаването. В този момент вратата спонтанно се отваря и търсещият става наистина съвършен, абсолютно съвършен.

От друга страна, за някои хора е наистина трудно да започнат дори с любовта. В живота си те не са получавали любов от никого и затова им е много трудно да обичат. В такъв случай за тях е най-добре да започнат с послушание, просто послушание. Детето може и да не обича майка си, но то знае, че тя ще го скастри, ако не я слуша. И се подчинява. После, след няколко години, когато вече може само да преценява, то си казва: „Майка ми постъпи правилно. През цялото това време аз не я разбирах, но сега виждам, че ме е карала да постъпвам правилно“. В духовния живот има доста ученици, които не са развили никаква божествена любов към своя Учител. Затова аз вътрешно казвам на тези хора да се подчинят сляпо на Всевишния в мен. Казвам сляпо, защото от тяхна страна няма никакво чувство на любов. Обаче послушанието им трябва също да бъде изпълнено с радост. Ако ти кажа да не учиш повече, не го прави. Но ако ти кажа да продължиш да учиш, тогава трябва да продължиш. Ако ти кажа да не отиваш на дадено място, тогава не отивай. По този начин, ако можете с радостно чувство да приемете и незабавно да изпълните това, което искам от вас, тогава ще преминете това ниво и ще отидете на следващото, което е любовта.

Именно от любовта трябва да стигнете до посветеността и предаването. Ако имате божествена любов, направете още една крачка към посветеното единство. А от посветеното единство ще стигнете до предаването. После, когато предаването стане безусловно, проблемите ви са решени.