Духовният Учител и Вътрешният Водач
За един напълно обикновен, нестремящ се човек, Вътрешният водач е тялото. Той ще яде, защото неговият Вътрешен Водач, тялото, му е казал да яде храна. Когато напредне малко повече, Вътрешен Водач става виталът. Виталът ще му каже, че е гладен. Ако начинаещият отиде малко по-надълбоко, тогава умът става Вътрешен Водач; след това сърцето и после душата. Тъй като той израства, тъй като неговото стремящо се съзнание еволюира, той постепенно израства до ниво, където душата става Вътрешен Водач.И така, трябва да знаете, че този, който ви е донесъл посланието на Всевишния, е не някой друг, а собствената Реалност на Всевишния. Духовните Учители от висш порядък са изцяло едно с Всевишния. Това е вярно до такава степен, че съдбата на учениците зависи изцяло от самия Учител. В този случай Учителят играе ролята на мост между душата на отделния търсещ и Всевишния. И така най-скъпите и близки ученици на Учителя го разбират по различен начин. За тях Учителят е повече от мост; той също така е целта. Всевишният казва на тези души: „Не разделяйте Учителя си от Мен“.
И тъй, за най-скъпите и близки ученици, Учителят трябва да играе ролята на Самия Всевишен, тъй като в този миг Учителят е напълно отговорен за осъзнаването, съвършенството и проявата на тези определени души. Учителят изцяло става Вътрешния Водач за тези отделни души, които са негови много близки, много съкровени, първокласни ученици - от неговия вътрешен кръг.
Как може някой да стане първокласен ученик? Чрез служене, служене по всякакъв възможен начин. Как служите? Вие служите чрез стремеж. А как получавате стремеж? В началото, ако искате да получите стремеж, трябва да упражнявате въображението си. Въображението не е лошо нещо, напротив, то е много важно за учените, за поетите, за всеки. Трябва да упражнявате въображението си във всяка сфера на живота. Тогава можете да направите нещо; можете да станете нещо. С въображението си вие ще се опитвате да разпространявате Светлина, Светлината на Всевишния, Светлината, която аз свалям към вас.
Много е лесно да имате самодоволно чувство. Вие сте доволни от мен и аз съм доволен от вас, да кажем. Но това не е достатъчно. Няма край за вашия напредък. Със своето въображение, със своя стремеж можете да отидете отвъд това, с което днес сте удовлетворени. Моля, опитвайте се да използвате въображението и стремежа си, за да станете първокласни ученици.
За тези, които са първокласни ученици, за тези, които са изцяло едно с мен, аз знам какво съм за тях във вътрешния свят. Точно като грънчар всеки ден аз извайвам техния вътрешен живот. Аз вземам божествената глина и просто я оформям. Има някои ученици, които имат такъв тип връзка с мен. Техният вътрешен напредък, техният живот, всичко тяхно, не само в това прераждане, но и във всички бъдещи прераждания, ще зависи от мен: не от човешкото в мен, а от Всевишния в мен. Това не е така, защото искам да се разпореждам с тях или че просто имам по-голяма способност от тях. Не! Те и Всевишният са тези, които са поискали от мен да имам такъв вид единство с тях. Чрез това единство е проявен Учителят, а ученикът е усъвършенстван.
На тези ученици Всевишният казва: „Ако Аз съм върха на дървото, тогава вашият Учител също е върха на дървото. А ако Аз съм дънера на дървото, тогава той също е дънера на дървото“. И тъй, моята най-висша част, която е едно с Всевишния, не пада и не се издига отново. Не, тя е едно с Всевишния и остава там в Най-Висшето. Едно ниво от моето съществуване е едно с Всевишния, но в същото време друга моя част слиза долу да работи тук за учениците. Това не означава, че ако едната част слиза долу, то и цялото същество слиза долу. Да предположим, че дясната и лявата ръка са вдигнати. Когато дойде време лявата ръка да се свали да работи, дясната ръка може все пак да остане вдигната. Ученикът трябва да чувства, че Учителят остава в Най-Висшето през цялото време. Въпреки че Учителят пуска шеги, кара се, обижда и крещи, истинският ученик чувства: „Не, висотата на Учителя е все пак там“.
Тъй че, ако ти си един истински съкровен ученик, тогава за теб моето единство с Всевишния е цялостно на най-висшето ниво, на най-нисшето ниво, навсякъде. Но когато използваме термина ‘Вътрешен Водач’, нека чувстваме, че това е предназначено за Учителя на най-висше ниво. За онези, които са установили или ще установят този вид близост и единство с мен, аз ставам Вътрешния Водач. В други случаи, ако някой иска да направи нещо и ако то е одобрено от Всевишния, тогава аз ще кажа на този човек: „Добре, направи го“. Но ако виждам, че ученик е предложил цялото си съществуване безрезервно на Всевишния в мен, тогава дори и да не ме пита за нещо, аз ще кажа на душата на този определен ученик какво чувствам, че трябва да направи. За тези ученици аз съм изцяло, напълно едно с трансценденталния Всевишен в смисъл, че, ако аз кажа нещо, те могат да почувстват, че Всевишният е този, който го казва. Но за тези, които са втори и трети клас ученици, когато кажа нещо, те трябва да чувстват, че това е посланието на Всевишния, което аз свалям за тях като техен Учител. И така, за четвърти и пети клас ученици аз съм само духовен човек, който им дава някакъв съвет. Накрая, за онези, които не следват нашия път или които не се стремят, аз съм само един обикновен човек.
Ако някой казва, че неговият Вътрешен Водач е Всевишният, а не Учителят, нито неговата душа, нито Учителят ще се чувстват тъжни. Ако кажете, че Всевишният е Вътрешният Водач, аз няма да завиждам, защото кой ви е научил на думата ‘Всевишен‘? Това съм аз. Ако по-големият брат види, че по-малкият брат отива при бащата, защото по-големият брат му е казал къде е той, ако по-големият е истински син, той ще бъде много щастлив, че брат му отива на правилното място. Той ще чувства: „О, аз казах на по-малкия си брат, че баща ми е там. Показах му правилното място. Той също иска това, което и аз. Толкова съм щастлив, че моят най-скъп брат, за когото толкова много се грижа, също обича Всевишния“.
Така че, когато казвате ‘Всевишни, Всевишни’, никога не чувствайте, дори и за секунда, че учителят се чувства нещастен, че не казвате ‘Гуру’. Гуруто е установил своето единство с Всевишния. Ако кажете ‘Всевишни’, вие викате моя Баща, своя Баща, Бащата на всички. Ако кажете ‘Всевишна Богиньо’, тогава също ще бъда най-щастливият човек. Тъй че никога не чувствайте, че има някакво разделение между нас. Ако кажете ‘Всевишни’, аз ще бъда толкова доволен, толкова горд, а ако използвате името на Учителя си, ако се молите на Учителя си, тогава моят Баща също ще бъде много горд.
