Групова медитация
В духовния живот ние медитираме всеки ден. Както храним тялото, така също ние чувстваме, че е задължително да храним душата. С самостоятелно медитация се занимаваме рано сутрин вкъщи, когато сме сами. Но също трябва да правим и групова медитация. Когато започнем да водим духовен живот, се стараем да разширяваме съзнанието си. Всички ние сме Божии деца – принадлежим на едно духовно семейство. Ако в духовното семейство има десетина членове, тогава те трябва да медитират заедно поне веднъж седмично.Докато самостоятелно храня душата в стаята си вкъщи, аз не се нуждая от никого, който да гледа или чувства какво правя. Но ако смятам себе си за един от членовете на голямо семейство, тогава чувствам, че е мой дълг да бъда полезен на другите. Когато медитираме групово, ние можем действително да помагаме на някого другиго. Понякога е трудно да се медитира в група. Това е напълно вярно. Но ако чувствате, че някой дърпа съзнанието ви надолу, то не е необходимо да сядате до него. И така, дори и да не седите до този човек, вие все пак можете да му бъдете от полза.
Това е така. Днес вие сте в много високо състояние на съзнанието, а човекът, седнал до вас, не медитира добре. Но самото ви присъствие, собственият ви стремеж, ще повдигнат човека, който седи до вас. И тъй утре може да се случи вие да сте в ниско съзнание, докато съзнанието на другия човек да е много високо. Тогава той ще може да ви повдигне. Груповата медитация е предназначена за взаимна помощ. Никой не може да каже, че всеки ден медитира добре. Никой не може да каже, че всеки ден яде най-вкусната за душата храна. Не. Той всеки ден яде, но не може да каже, че всеки ден яде най-вкусното ядене.
И така, ние трябва да чувстваме, че това е като игра на дърпане на въже. Вие сте в много високо състояние на съзнанието. Търсещият до вас също е в много високо състояние на съзнанието. Ако десет души медитират заедно и всичките те са в много високо състояние на съзнанието, това е, като десет души да са от едната страна на въжето. А невежеството е човекът от другата страна. Тъй като невежеството е един човек, докато всички ваши братя и сестри медитират на една страна, естествено за вас ще бъде безкрайно по-лесно да победите невежеството.
Когато учениците медитират заедно, те трябва да чувстват своето единство. Индивидът не трябва да чувства, че той е по-силен от който и да било от другите ученици. Не! Всеки един трябва да чувства, че той е най силният само благодарение на своето единство с другите. Той трябва да чувства, че е най-силният, защото е станал едно със своите братя и сестри ученици в техния стремеж.
В груповата медитация учениците би трябвало да започнат с предлагане на благодарност на Всевишния. Ако някой наистина е искрен в своя духовен живот, той ще чувства необходимостта от благодарност. Един миг на благодарност е равностоен на един час най-сериозна медитация. Тогава, след предлагането на благодарност, учениците ще се опитат да изпразнят своите вътрешни съдове. Ако двадесет души седят заедно, те трябва да чувстват, че са само един съд. Те не са отделни личности – те са станали един съд и са едно в своята възприемчивост. И всеки един трябва да чувства, че е негово задължение и отговорност да изпразни съда. Той не може да чувства: „О, тъй като ние всички сме едно, нека той да го направи за мен“. Не, в това единство всеки един ученик трябва да играе своята собствена роля. Тогава, когато съдът е изпълнен с чистота, мир, светлина и блаженство, всички ученици вътрешно пият тези божествени качества.
Не е препоръчително за учениците, следващи един път, да медитират с ученици от друг път. Ако следвате един път, а човекът, който седи до вас, следва друг път, въпреки вашия най-добър стремеж, ще има вътрешен сблъсък между вашия стремеж и неговия. Когато сте готови да летите, човекът до вас ще ви дърпа надолу, тъй като несъзнателно ще има подтик да ви превъзхожда. Той ще се опитва да отиде по-далеч от вас, а вие ще се опитвате да отидете по-далеч от него. Дори и ако съзнателно кажете: „О, той следва друг път, но няма нищо. Ние не се състезаваме“, все пак това не помага. Има едно вътрешно състезание. Вие чувствате, че вашият път е по-добър от неговия, а той чувства, че неговият е по-добър от вашия.
Винаги е препоръчително учениците на един духовен Учител да медитират само с онези от техния собствен път. Не е за това, че вие сте стиснати – съвсем не. Просто трябва да чувствате, че живеете в своята къща, а някой друг живее в неговата собствена къща. Всички онези, които следват определен духовен Учител, са като членове на едно и също духовно семейство. Те могат да се молят и медитират заедно, защото имат чувството за единство със своите духовни братя и сестри.
А когато е въпрос на вдъхновение, ако искате да разговаряте с духовни хора, които сте срещнали и които следват други пътища, можете да го сторите. Вие се опитвате да достигнете до Бог и те се опитват да достигнат до Бог. Това означава, че и вие, и те имате вдъхновение, макар и то да не е според един и същи стандарт. Просто защото цветето ви дава вдъхновение, вие го гледате. Стоите пред една роза и тя ви дава вдъхновение. Стоите пред лотос и той ви дава вдъхновение. Те са различни цветя, но и двете ви дават вдъхновение. Подобно, ако се случи да срещнете ученици на друг Учител, ако разговаряте с тях, вие ще получите вдъхновение и те ще получат вдъхновение. Но когато е въпрос на истинско, продължително приятелство, вътрешно единство, такова трябва да имате само с членовете на своето собствено духовно семейство. Един ден, когато напреднете, ще чувствате единство с цялото човечество. Но дотогава най-добре за учениците е да градят близки връзки само с други ученици.
