Част I

Няма го вече живота на желанията¹

Няма го вече живота на желанията, няма го вече. Обаянието на вчерашния живот на желания се стопи до безсмислена нищожност днес. Стремежът – истинската действителност в търсещия в мен, започва да тържествува днес. Стремежът – вътрешният плач на моето сърце – ускорява пристигането на моя Възлюбен Всевишен. От сега нататък винаги ще оставам посветен на моя вътрешен живот. От сега нататък моето тяло ще пее ли пее, моят витал ще се усмихва ли усмихва, моят ум ще лети ли лети, моето сърце се гмурка ли гмурка, моята душа ще се разширява ли разширява. Никаква трудност, никаква тъга, ни-каква грижа, никакво притеснение не ще успее да ме връхлети. Няма да падам. Няма да се спъвам. Напред ще крача. Мой ще бъде животът на вечното пътешествие, пътешествието, което няма ни начало, ни край. Това е вечно надминаващото се пътуване, пътуването, което призовава плача на човечеството и Усмивката на Божествеността.

Гъмжащите трудности и изпитания на миналото вече ги няма. Аз стоя пред безпределна действителност. Сега всеки миг се появяват неспирни възможности. Ще се възползвам от всички тези възможности. От сега нататък моят живот на предаване на Божията Воля ще бъде мой безпогрешен водач. Моят живот на посветеност към моя Възлюбен Всевишен ще бъде върховният пир, който ще утоли моя хилядолетен глад.

Безсебичната ми любов за Бог ще преобрази търсещия-джудже в мен в духовен гигант. Ще стана посветен, верен, душевен, безрезервен и безусловен инструмент на моя Възлюбен Всевишен. Него за да прояви по Негов собствен Начин, моята душа-птица се спусна на земната арена. Сега станах едно с обещанието на моята душа. Обещанието на моята душа и моят живот на любов, посветеност и предаване ще осъществят нашия Възлюбен Всевишен надлъж и нашир по света.