Надминаване и съвършенство²

Съвършенство-Надминаване. Съвършенството е надминава-не. Надминаването е съвършенство. Как надминаваме и усъвършенстваме себе си? Има няколко начина: учим и се отучваме, приемаме и отхвърляме, заповядваме и се предаваме.

Ние учим и се отучваме. Учим посветено всичко, на което ни учи нашето устремено сърце. Отучваме се съзнателно от всичко, на което нашият съмняващ се ум ни е учил през годините.

Ние приемаме и отхвърляме. Приемаме душевно, посветено и благодарно нещата, които сме получили от нашия Вътрешен Водач, нашия Възлюбен Всевишен. Безмилостно отхвърляме не-щата, които морето на невежеството вече ни е дало, и нещата, които морето на невежеството иска да ни даде.

Ние заповядваме и се предаваме. Заповядваме на нашия живот на невежество да съблюдава душевната ни воля, защото усещаме, че, понеже се занимаваме с духовност вече няколко години, имаме поне частичен достъп до нашия вътрешен водач, нашата душа. Заповядваме на невежеството да ни остави намира, защото сме от душата и за душата, която е изцяло мъдрост. Ние се предаваме на Най-Висшето в нас, а това Най-Висше ние постепенно осъзнаваме, докато продължаваме да разбулваме скритите си реалности. Ние предаваме това, което имаме, и това, което сме, на Всевишния Водач. Това, което имаме, е нашето желание да станем Негови съвършени инструменти, Него да осъществяваме по Негов собствен Начин. Това, което сме в този момент, не е нищо друго, а същински просяк, безпомощно дете в гъстата гора. Пълната си безпомощност ние предаваме на нашия Възлюбен Всевишен, както и най-искреното си желание да станем напълно Негови – да бъдем напътствани, оформяни, извай-вани, преобразявани, просветлявани, усъвършенствани и обезсмъртявани от Него.

Ако можем да направим всички тези неща, тогава лесно можем да надминем себе си, а нашето себенадминаване е друго име за безпогрешното ни съвършенство.