Въпрос: Не съм сигурна, че знам как да се чувствам смирена.
Шри Чинмой: Много е лесно. Помолих теб и твоят съпруг да отворите божествено предприятие, магазин за цветя, в Канада. Това е твоето поле на изява. Ти ще си експерт в грижата за цветята и растенията с нежно, фино и душевно докосване. Ти си щастлива и горда, че имаш Канан ще детази способност. Но ако си искрена, ще признаеш факта, че Канан определено знае повече от теб по отношение на растенията, защото той е работил в тази сфера толкова много години. Не те обезкуражавам, не казвам, че не си добра. Ти си добра, много добра, в попрището си. Но ако се огледаш и видиш другите цветари, ще можеш ли да кажеш, че ти си далеч най-добрата? Не. Канан ще те надмине и ще има хиляди цветари, които далеч ще надминат Канан. Така че във всяка сфера на земното поле, ако гордостта влезе в теб и ти е трудно да бъдеш смирена, просто се огледай наоколо да видиш дали има някой, който е далеч по-добър от теб. Незабавно ще откриеш, че има много, много, много хора, които те надминават. Тогава гордостта ти ще си отиде.В теб са и двете – по-нисшата същност, да кажем живота на желанията, и по-висшата същност, която е живота на стремежа. Сега съзнателно си в живота на стремежа, но преди пет или шест години, преди да се присъединиш към нашия път, ти беше в живота на желанията. Просто си припомни собствения си живот на желания отпреди пет години. Колко много желания имаше! Имаше безброй обикновени човешки желания. Сега си в света на стремежа, който е безкрайно по-висш от света на желанията. Опитай се да си представиш или да се отъждествиш за мимолетна секунда с това, което ти беше, и това, което си станала. Ако се отъждествиш с това, което си била, тогава незабавно ставаш смирена поради това, в което си се превърнала. Ако станеш едно със своя стар живот на желания, тогава животът на желанията се предава на живота на стремежа и се чувства смирен, защото живота на стремежа е далеч по-извисен.
Сега си в света на стремежа, но целта ти е осъзнаването. Не искаш да оставаш само със стремежа. От стремежа трябва да вървиш напред. Знаеш, че ще отнеме време. Целта ти е далеч, много далеч, но ти имаш силния плач да достигнеш целта. Ако можеш да си представиш, че целта е на върха на планината, а ти стоиш в подножието на планината, тогава незабавно ставаш смирена.
Отново, можеш да преобразиш това смирение в искрено чувство на единство с каквото и да било нещо, което ще станеш в бъдеще. Няма да бъдеш горда, но ще се постараеш да станеш едно със самата цел, преди да достигнеш целта. Преди да стигнеш върха на планината, опитай се да почувстваш, че върха на планината те приветства. Душата ти е вече там, сърцето ти е вече там, само тялото ти не е там, виталът ти не е там, умът ти не е там. По този начин няма да се обезкуражиш.
Понякога ставаме много високомерни и горди, нападнати сме от егото. Отново, понякога мислим много лошо за себе си. Отиваме от едната крайност в другата. Този миг чувстваме, че можем да разрушим и построим света със силата на нашето его, а в следващия миг усещаме, че нямаме енергията дори да мръднем на сантиметър. Чувстваме, че сме безнадеждни, че сме абсолют-но най-безполезния човек на земята. Тогава разочарованието ни убива. Този миг егото ни отвежда много нависоко, като балон, но в следващия момент се пука и драконът на разочарованието идва и незабавно ни поглъща. Не искаме да бъдем отнесени от балона на егото, който ще се спука, и не искаме да позволим да бъдем погълнати от дракона на разочарованието. Така че какво ще направим? Ще увеличим единството си, вътрешната си увереност и вътрешната си сигурност. Това са нещата, които ще ни помогнат да достигнем нашата цел.
