Въпрос: Когато човек е луд, дали това състояние е резултат от миналата карма на неговата душа?

Шри Чинмой: Най-напред, за какъв вид лудост става дума? Има луди хора и психичноболни хора. Тези, които са психичноболни или ненормални, тези, които са в лудницата, са напълно различни от лудите хора. Деветдесет процента от психичноболните са такива поради липса на чистота във виталното същество. Тяхната нечистота приканва ненормалността. Нечистотата на тялото, нечистотата на витала и ума привличат всякакъв вид отрицателни, разрушителни сили. Накрая тези хора биват напълно обладани от злите сили и губят разсъдъка си. В случая с психичните заболявания човек трябва да знае, че душата не може да влияе директно на ума, без да получи помощ от тялото или витала.

При лудите хора е налице разместване или в ума, или във витала, или в грубото физическо, но не и в душата. Душата винаги е съвършена, в смисъл че тя не може да бъде луда. Дори душа, която е в животинския свят, никога не може да бъде луда. Душите просто се различават по степента на своето проявление.

Душата на лудия човек поддържа връзката си с тялото и с физическия ум преди да дойде на земно ниво. Затруднението възниква, когато умът се увреди, докато влиза във физическото. Може да попитате защо душата, която знае всичко, избира или приема увреден ум? Но не това се случва всъщност. Докато слиза на земята, душата знае какъв умствен инструмент ще използва. Но дори ако душата доведе със себе си добър ум, здрав и действен ум, много често случва така, че от гладния витал или от физическата природа в съществото проникват обезпокояващи вибрации от земната атмосфера. Тогава умът може да бъде увреден, макар самият човек да не съзнава какво му се случва. Увреденият ум няма свободен достъп до душата и на нея й е много трудно да му предаде посланието си. Но душата, бидейки баща и майка и пазител на цялото същество, не отхвърля ума. Тя прави всичко по силите си да повлияе на ума, да спусне мир в него. В деветдесет и девет от сто случая това, което липсва в засегнатия човек, е мирът. Дори ако той получава любов, състоянието на лудост може да се запази. Но ако в него навлезе душевен мир, тогава проблемът му ще бъде разрешен.

Между ума и душата на един луд човек всъщност няма разместване. Душата съзнателно се отъждествява с ума и прави всичко по силите си да му помогне. Но горкият ум не е съзнателен за това, което душата всъщност иска да предложи. В такива случаи, ако душата получи помощ от тялото, витала и сърцето и те заедно се опитат да повлияят на ума, тогава той автоматично се отпуска. Умът на лудия не притежава богатството, наречено релаксация. Ако някой успее да му даде релаксация и мир, тогава той ще стане ясен ум, който функционира правилно.