71. Смирение
Смиреният човек е живот, удовлетворяващ Бог.Бог забрави името ми, защото бях несъразмерно горд. Бог ми даде не само Своето Име, но и Своите Божествени способности, защото бях искрено смирен.
Смирената търсеща душа приема едновременно Божието Състрадание-Висота и Справедливост-Светлина щастливо, душевно и безусловно.
Основата на смирението поддържа двореца на осъзнаването.
Прекомерното смирение е впечатляваща нереалност и натрапчива неискреност.
Когато се молиш на Бог за смирение, Бог ти дава смирение, както и Своето собствено Сърце-Признателност.
Гордостта го напусна скоростно и безпомощно в деня, когато осъзна Бог.
Смирението заживя постоянно с него и в него от деня, когато разбра, че това, което има, е малка като мравка способност.
Поради искрената ми неспособност, смирението и най-близкият му приятел — божествеността, се превърнаха в мои близки приятели.
