72. Щедрост

Моята щедрост не е неизбежна отговорност. Моята щедрост е безценна възможност.

Щедростта е способността на отзивчивото сърце, което побеждава неспособността на неотзивчивия ум.

Щедростта е едновременно любящото обещание на човека към Бог и спасителното обещание на Бог към човека.

Щедростта усмихнато поглъща огъня на себичността.

Само щедрото сърце не ограбва и не използва бедното човечество.

Някои хора се доверяват на Бог, защото смятат, че Бог може и в крайна сметка ще им даде спасение. Но те не са щедри с доверяването на портфейлите и джобните си на Бог, защото смятат, че Бог може да разпредели съдържанието на техните портфейли и джобни щедро и безскрупулно!

Щедростта е от спускащия се Бог за издигащия се човек.

Щедростта идва от сегашното Дърво-Бог към бъдещите Листа-Бог.

Щедрата душа дава на човечеството това, което има, и получава от Бог това, което Той Самият е.

Щедростта увеличава човешката способност, укрепва божественото Единение и задоволява върховната Реалност.