Въпрос: Гуру, каква е връзката между физическата красота с духовност и физическата красота без духовност?

Шри Чинмой: Физическата красота без духовност е като празен съд. В него няма нищо удовлетворително или осъществяващо. Физическата красота без духовност, можете да кажете, е само на повърхността на физическото. Но ако има духовна красота, вътрешна красота, вътрешен плач за Бог вътре във физическата красота, тогава физическата красота става дълбока като душата. Знаем колко е дълбока душата. Тя има вечна връзка с Извора, с Всевишния. Ако няма вътрешна красота във физическата красота на човека, тогава тя създава изкушение за другите и трудности за себе си. Този вид красота се опитва да привлича другите като магнит. Това е като при болния човек – когато другите остават с болния човек и те се разболяват. Така че красотата без духовност е опасна.

Но отново, именно във и чрез физическото Божественото проявява Себе Си. Може да стане така, че вътре във физическото има божествена красота, но човек може да не е съзнателен за това – божествената красота може и да не започнала все още да се проявява във и чрез физическото. Ето защо виждаме само физическата красота. Ако не сме съзнателни за вътрешната красота, естествено ще отделим физическата форма от духовната. Но винаги е възможно, че вътре във физическата красота има божествена красота, която чака да бъде напълно проявена. Някои хора са наистина духовни, но изобщо не са съзнателни за духовността си. Техният час все още не е ударил. Ето защо те водят обикновен или небожествен живот. Но вътрешно те са готови. В рамките на ден, седмица или няколко години те ще започнат да следват духовния живот. Някои хора казват: „Искам духовния живот, но не сега. След три години, след шест години или след десет години ще съм готов“. Тези хора получават някакъв знак за скритата си вътрешна красота. Иначе категорично ще заявят: „Духовният живот не е за мен. Не ми трябва или не го искам“. Вместо това казват, че след няколко години ще приемат духовния живот. Това означава, че духовните им качества вече излизат напред, но те все още не са напълно съзнателни за тях.

Когато физическата красота и духовната красота вървят заедно, тогава изгрява съвършенството. Отново, физическата красота е въпрос на преценка. Вие може да мислите, че някой човек е изключително красив. Но някой друг, че каже, че този човек е доста грозен. Вашето чувство за красота и нечие друго чувство за красота може напълно да се различават. Кой може да отсъди? Никой! Възхищението от физическата красота на един човек може да ни създаде трудности. Докато ако се занимавате единствено с духовното и виждате вътрешната красота у хората, тогава не може да има никаква трудност. Съсредоточете се на извеждането на вътрешната красота напред, не на външната красота. Вътрешната красота е себеотдайна. Как могат тези неща да създават трудности? Нека изведем напред вътрешната си красота и нека външната красота остане на второ място.