Въпрос: Гуру, грозотата сама по себе си качество ли е, или е просто липса на красота?

Шри Чинмой: Тя е и двете. Грозотата е качество, но е и липса на красота. Като качество, грозотата идва от нашия живот на безотговорност. Ние не изпълняваме божествения дълг в нас самите. Ако има нещо, което трябва да направим, и не го направим навреме, незабавно тази липса на дълг създава вид дисхармония във физическия ни живот, във виталния ни живот и във вътрешния ни живот. Когато в нас липсва чувство на хармония, незабавно виждаме хаос, а самият хаос е грозота.

Липсата на красота идва, когато не се стремим да станем добри и себеотдайни. Дори ако станем велики, това не означава непременно, че се стремим към божествената красота. Величието и добротата могат да бъдат разделени. Когато искаме да станем добри, ние се стремим. Когато искаме да станем велики, ние също се стремим, но в този стремеж, за нещастие, използваме оръжието на нашето желание. Това оръжие на желанието първо ни осъществява, а после ни убива. Имаме нож и за известно време го използваме правилно. Но идва време, когато не го използваме правилно. Тъй като чувстваме, че знаем как да го използваме, ние ставаме небрежни. Ето тогава ни пробожда ножът на желанието. Но оръжието на нашия стремеж всъщност не е нож. То е повече като цвете вътре в нас. В началото виждаме, че това цвете на стремежа е като пъпка. Тогава виждаме постепенно, постепенно да се отваря едно листенце, после две, сетне три, след това четири. На всяко листенце му е нужно дълго време, за да се отвори, но веднъж щом цветето е напълно разцъфнало, получаваме несравнимото ухание. Тогава дори и да преместим цветето, уханието остава. А когато това благоухание изпълни цялото ни тяло, ние ставаме всецяло красиви.