Духовност и християнство
В Западния свят и в Източния свят цари окаяно невежество. В Западния свят това невежество се върти около много велик духовен Учител: Христос. Нито един християнин не се съмнява в осъзнаването на Христос или единството му с Бог, неговия Отец. Също така нито един истински индийски духовен Учител не отрича духовната висота на Христос и вътрешното му единство с Бог, неговия Отец. Но някои от последователите на Христос са създали своя собствена философия. Те смятат, че всеки търсещ трябва да отиде при Бог чрез Христос или ще бъде обречен на ада — Христос е единствената врата и Църквата е единственото спасение. Христос определено е велик спасител на света и Църквата определено е източник на вдъхновение. Но е погрешно да се твърди, че Христос е единственият спасител и единственият път към спасението.Един индийски духовен Учител или нехристиянски търсещ няма да може да се придържа към това мнение или твърдение. Той ще изпитва най-голямо възхищение, почит и преклонение пред Христос, но няма да каже, че Христос е единственият спасител. Не е ли имало спасение дълго преди идването на Христос? Нима всезнаещият, всемогъщ и вездесъщ Творец ще създаде само един инструмент, един път, чрез който Неговите безбройни търсещи и любящи да могат да Го намерят? Не, определено не!
Ако изучаваме Ведите, ще знаем, че преди четири хиляди години, дълго преди Христос, ведическите Светци са призовавали върховния Абсолютен Всевишен с цялата си душа и са общували с Него по силата на техния интензивен вътрешен стремеж. Нима тяхното осъзнаване, тяхното висше преживяване се е основавало на въображението? Не! Мнозина търсещи са достигнали Отеца преди раждането на Христос. Откакто той е напуснал физическия свят, много други са достигнали Отеца със и без неговото вътрешно напътствие. Да се каже, че той е единственият спасител, е грешка. На света е имало, има и занапред ще има много други духовни Учители, които са духовно осъзнати и които също ще помагат да се отведе невежият свят в света на Светлината. Тук, в този свят, трябва да знаем необходимостта от вдъхновение. Без вдъхновение не можем да направим нищо, не можем да постигнем нищо. Когато един духовен Учител дойде в света, не е необходимо той да бъде наш учител или Гуру, но той притежава огромни вътрешни възможности и Състрадание и си служи с тях, за да вдъхновява всекиго.
Аз изпитвам най-дълбока любов и възхищение към Христос. В същото време мога да кажа, че съм в най-голямо единство и близост с него. Той се смее, когато последователите му го обявяват за единствения спасител, защото вижда, че те не знаят за Кришна-съзнанието и Буда-съзнанието, които той също е въплъщавал. Когато е казал: „Аз и моят Отец сме едно“, той е изрекъл това по силата на своето най-висше духовно осъзнаване. Когато е казал, че никой не може да отиде при Отеца другояче освен чрез него, той е имал предвид, че търсещият трябва да отиде чрез Христос — безкрайното Съзнание, не физическата личност Христос. Ние дълбоко грешим, ако мислим, че Христос е имал предвид нещо друго с това изказване. Ние боравим с безкрайното Съзнание, изразено чрез Христос. Неговото Съзнание все още е в този свят, защото той представлява и въплъщава безкрайното Съзнание. Той нарича Всевишния свой Баща така, както аз наричам Всевишния мой Баща. Всевишният е баща на всяка една душа на земята.
Когато другите се опитват да обърнат хората в своята вяра, това е поради невежество. Аз съм индуист. Не съм дошъл на Запад да обръщам някого в своята вяра, съвсем не. Аз съм духовен човек. В мен е индуизмът, в мен е будизмът, в мен е християнството, в мен са всички религии. Духовният Учител е далеч отвъд границите на религията. В същото време, по силата на своето пълно осъзнаване и единство с Всевишния, той приютява в сърцето си всички истински религии, живи и мъртви.
Някои християнски мисионери отивали в Индия и казвали: „Или приемете нашия спасител Христос, или ще бъдете обречени на ада. Той е единственото спасение.” Много индийци им вярвали и сменяли вярата си. Но нито един велик индийски духовен Учител не е заявявал подобно нещо и не е насърчавал учениците си да говорят така за него. Великият индийски духовен Учител Шри Рамакришна никога не е казвал, че трябва да приемем само него. Един от най-близките ученици на Шри Рамакришна, великият Свами Вивекананда, дори не произнесъл името на Учителя си, когато за първи път дошъл тук на Запад. Вивекананда чувствал, че ако изговори името на своя Учител, светът ще го разбере погрешно. Посланието, което носел, не било в личността на неговия Учител, а в учението му. Учението на Шри Рамакришна представлявало обединение и синтез на всички религии.
Правим грешка, когато се опитваме да покажем на другите, че нашата религия е най-добрата или нашият път е най-добрият. Всеки път, всяка пътека, ще отведе търсещия до целта. В края на пътешествието всички ние стигаме до една и съща цел, но всеки човек трябва да следва своя личен път — пътя, който му подхожда. Тук в нашия Център никога не казваме, че ако ходите на църква, няма да можете да осъзнаете Бог. Като духовен Учител не възразявам ни най-малко, ако някой ходи в църква, синагога или някое друго духовно място. Като духовен Учител аз съм тук да ви вдъхновявам. Тогава, когато сте вдъхновени да отидете дълбоко навътре, вие навлизате в сферата на стремежа и чувствате необходимост да следвате някакъв път.
Може би чувствате, че църквата е вашият път, че свещеникът е чудесен и неговите проповеди са вдъхновяващи и пълни с Божие упоение, може би чувствате, че този път ще ви помогне да достигнете целта си по-скоро от всеки друг път. Това е прекрасно! Но някой друг може да смята, че църквата и свещеникът не са благотворни и че това, от което се нуждае, е жив духовен Учител, на когото има пълно доверие. Това, че свещеникът е представител на голяма църква, не означава, че той ще ви удовлетвори, ако не сте предназначени за него или за неговия път. Но ако ви радва и удовлетворява, той несъмнено е подходящият учител и неговата църква е верният път за вас. Никого от вас не желая да отдръпна от вашата църква или вяра. Аз идвам тук само за да ви вдъхновявам. Ако искате Христос, аз съм способен да ви вдъхновя за повече вяра, безкрайна вяра в Христос. Но ако чувствате, че правите хималайска грешка, идвайки тук и приемайки път като нашия, за да се приближите до Бог, или ако нямате вяра в никакъв път, тогава ще потънете в морето на невежеството. Моля ви, винаги се опитвайте да следвате един път и един учител с искреност и стремеж.
Ако искате да увеличите възможностите си под формата на искреност, стремеж и съзнателна будност за божественото във вас, тогава трябва да бъдете под ръководството на някой Учител. Той може да бъде духовен Учител, може да бъде свещеник, учител или наставник, но трябва да е някой, в когото имате пълно доверие. Ако нямате доверие в духовен водач или духовен път, тогава просто си губите времето. Ако и докато нямате вяра в него и неговия път, моля ви, не слушайте никой Учител или духовна личност и не следвайте никакъв път.
Може да попитате: „Как можем да имаме вяра в един път, Учител, църква или свещеник от самото начало?“. Но аз казвам, че можете да имате вяра. Не трябва да чакате два месеца или две години, за да имате вяра и доверие в определен път. За една кратка секунда може да придобиете вяра в някого или в някакъв път. Ако не сте предназначени за него, тогава никога няма да му повярвате напълно. Нито вие губите, нито той. Може да се запитате: „Как е възможно да нямам вяра в него, когато толкова много хора го обожават?“. Това е така, защото той не е предназначен за вас. Незабавно забравете за него и търсете другаде. Учителят няма да се отчае. Той няма да каже: „О, ти имаш прекрасна душа, затова трябва да станеш мой ученик!“. Не! Учителят ще се усмихне и незабавно ще ви даде своята любяща вътрешна загриженост, за да можете да стигнете до Бог по някакъв друг начин. Той ще отправи благодарност към Всевишния, защото е сигурен, че Всевишният знае кое е най-добро за вас.
Един истински учител винаги чувства, че най-важното нещо за стремящия се е осъзнаването на Бог. Той не иска да е единственият просветляващ, единственият спасител. Той иска само да бъде предан инструмент на Бог. Когато казвам, че съм инструмент, аз наистина го имам предвид. Аз не съм Бог, съвсем не. Бог е ваш Отец толкова, колкото е и мой. Бог не е ничий монопол. Но аз съм Негов съзнателен инструмент, докато вие за жалост не сте. Утре обаче вие можете да бъдете съзнателни инструменти, ако следвате вътрешният път на духовната дисциплина.
Има някои ученици, които не виждат светлината незабавно, а я съзират по-късно. Тези, които я виждат веднага, не виждат по-добра или по-висша светлина от тези, които я съзират няколко месеца по-късно. Ако нямате способността да определите в самото начало кой е вашият път, тогава какво ще направите? Ще спрете ли да посещавате дадено място само защото не сте сигурни за своя път или своя учител? Не! Трябва да продължите вътрешното си търсене с всичката искреност, която притежавате. Ако не сте сигурни за своя вътрешен духовен път, опитайте да се придържате към един път поне три месеца. Дните много бързо преминават в седмици, а седмиците в месеци. Ако в продължение на три месеца следвате определен път съзнателно, предано и посветено и ако стигнете до извода, че пътят не е предназначен за вас, тогава мога да се съглася с решението ви. Ако незабавно почувствате своето вътрешно единство с Учителя и пътя, несъмнено ви е провървяло. Но в случай че нямате толкова късмет, по време на тримесечния пробен период пътят и Учителят ще ви изпитат и вие ще изпитате тях. След три месеца ще сте в състояние да вземете решението си мъдро, да прецените себе си, както и да прецените духовния път и духовния Учител. Ако сте искрени и търпеливи в търсенето си и ако духовният учител има истинска сила, тогава в рамките на три месеца ще разберете дали определен път е предназначен за вас, или не.
Но ако отидете веднъж на това място, веднъж на онова и веднъж на някое друго място и тогава вземете гордото си решение, че този или онзи път не е предназначен за вас, ще направите голяма грешка. Вие просто ще се местите от едно място на друго като муха. Нито един от пътищата няма да ви удовлетвори, защото всъщност не давате шанс на нито един път. Ако продължавате да блуждаете неспокойно, кой ще изгуби? Не пътят или учителят. Истинският духовен водач никога няма да изгуби, ако не го приемете, защото той се е слял напълно с Най-висшето. Губещият ще бъде този, който пилее ценното си време, като не осъзнава правилния път, правилния учител и върховната Цел. Някои, които правят това, ще продължат да търсят искрено, но мнозина напълно ще загубят интерес към духовния живот. Може би един или двама сред многото наистина ще намерят своя път, но повечето се лутат вечно пипнешком в тъмното.
Ако наистина искате Бог, тогава моля придържайте се към един път продължително време. Искреният ученик непременно ще получи нещо от всеки път и от всеки учител. Тази облага се нарича вдъхновение. Но собственият учител на търсещия ще може да го отведе отвъд вдъхновението и да запали в него пламъка на стремежа. Това е нещо много важно. Фактът, че учителят е запалил в търсещия пламъка на стремежа, показва, че учителят е много загрижен за осъзнаването, което стремящият се трябва да постигне. Учителят ще изиграе ролята си чрез своята вътрешна Загриженост, Състрадание, Любов и Благословии. Ученикът трябва да изиграе ролята си чрез своята вътрешна динамична искреност и своя постоянен плач за по-добър живот, истински духовен живот. Това е животът, който ни прави истински щастливи, животът, който ни дава спокоен ум, животът, който накрая ни прави едно с най-висшия Абсолют.
