Невежество и знание
Невежеството и знанието се стъписват, когато открият, че имат един и същ учител: преживяването. Преживяването е резултат от проява на невежество или проява на знание, следователно как може преживяването да бъде учител на невежеството и знанието? Когато направим нещо погрешно, имаме преживяване. Това е резултат от грешно действие. Когато извършим нещо правилно или божествено, ние също имаме преживяване. Това е резултат от доброто действие. Преживяването е резултат от едно действие, но то става учител на следващото действие. Преживяването е като духовен Учител, осъзната душа. То е преминало и през невежеството, и през знанието и е отвъд двете — невежество и знание. Преживяването води невежеството и знанието към по-висша светлина. В Упанишадите е казано: Vidyam cavidyam ca yas tad vedobhyam saha…Бог е истинското преживяване. Ние Го приемаме според собствените си възможности и възприемчивост. Възприемчивостта е отвътре, възможностите са отвън. Колкото повече сме в състояние да получаваме, толкова по-големи възможности ще имаме да проявим Неговата Светлина тук на земята.
Невежеството не вижда светлина и истина във всичко. Знанието вижда светлина и истина във всичко и във всеки. Може един човек да притежава съвсем мъничко от тази светлина и истина, а друг да ги има в безкрайно количество. Всяко човешко същество е пълно с невежество, но някои имат повече от другите. Да се освободи човек от мрежите на невежеството не е лесна задача. За тази цел той трябва да навлезе в духовния живот. Духовността е отговорът.
Идва време, когато човек трябва да отиде отвъд двойствеността, отвъд невежеството и знанието. Когато постигне Най-Висшето, той вижда, че Най-висшето обхваща и тъмнината, и светлината, и в същото време надминава и двете – тъмнина и светлина. Най-висшето е вечно надминаващото се Отвъдно.